Есен е...
Гледа с очите на топлия залез .
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях си развързва косата.
Вятърът спира дъха си,
ням е от нейната хубост.
Кратко мълчи...
Хуква, навярно е влюбен,
иска на целия свят да разкаже.
Но той е вятър, не може.
Роши косите на топлата есен
Гали на хребета облото рамо,
после се шмугва на топло
в жълтата шума. Навярно сънува...
Сън по очите и залезни.
Като насън
© Copyright: Ани Монева, 2017
Свидетельство о публикации №117092110630
Свидетельство о публикации №117092110630
Рецензии