Димитыр Бояджиев. Стихотворения

Целувки

Излизам от малката стая,
вей сняг и ми смразва лицето,
но тае във сънна омая
и в пламък топи се сърцето.
 
Ах, нек си вилнее, нек стене
бездомният вятър зловещи:
доброто ми либе е мене
стоплило с целувки горещи...

Димитыр Бояджиев


Довольно

Я милой каморку оставил
зимой на весеннем легке,
и словно спросонья летаю
с синицей весёлой в руке.

Напрасно беснуется вьюга:
довольно зазнобы тепла—
согрела любимая друга,
лобзанием сердце зажгла...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Сподавен вик

Тъмница— денят,
провала— нощта.
Сред пътя без път,
и Крез— в нищета.

Аз много души
прозрях и разбрах—
и днес ме души
не мъдрост, а страх...
 
Животът— кошмар
нелеп и велик.
Еднички му чар—
сподавений вик...

Димитър Бояджиев


Бедный крез

Ни дня вне темниц,
ни ночи без бездн:
поверженный ниц,
я, бедный как крез,

чужую беду
рукой, а моя
меня на уду—
и жуть за края.

Жизнь— мегакошмар,
нелепый в конце,
едва не без чар:
нет А без BC...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы