***

Всичко

И всичко остарявя във тази къща—
столове и килими, полилеи...
Да ги сменя: Но няма да е същата
а пак на мен ми се живея точно в нея.

Какво е било се крие в ъглите
и се таи зад старите завеси.
И нощите сега са от най-дългите
и някой пита някого: къде си?

Аз пък питам себе си— къде я
душа на предметите. А тялото?
И тихо отивам тук сега.Не смея
да се погледна в миг във огледало.

Божидар Томов


Вещи и я

Квартира съёмная стареет:
ковры и стулья, занавески...
Переменить её не смею:
они, души моей довески,

моим и нашенским что было
с чужим впридачу череваты,
под скрипы "съёмщика на мыло"
перекликаются сквозь вату

ночей декабрьских. Бывает,
проснусь и видеться не смею.
Квартира съёмная живая,
и я за зеркалом старею.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Не събличайте тънка риза, госпожо,
не разпускайте свойте диви коси.
На небето под сивото сумрачна кожа
като мрежица тънка нека дъжд вали.

Вънка тънко и звънко тактува капчукът,
от неона във локва— букет светлини...
И къде сте, не знам. Аз съм някъде тука...
Не пред вас, а съвсем, съвсем настрани.
Не събличайте вашата кожа, госпожо.

Божидар Томов


Вуаль не совлекайте, госпожа,
не распускайте волосы, прошу вас.
Вы за дождём, а дождь на три гроша,
прекрасны... Вы хоть слышите? Здесь шумно.

Вы высоко, от мира в стороне.
А я внизу, потерянный собою
за пеленой неоновых огней,
дымами труб и капель перебоем...
Оставьте это между, госпожа.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы