Геоги Рупчев. Отражение мирков

Превъртане на световете

Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял
и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал у будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си,е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...

Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкрая.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.

Георги Рупчев


Отражение мирков

Комната в периметре зеркал
длится чтобы исчезнуть.
Тут он слонялся, и убирал—
знаете, бесполезно.
Он захолащивал граммофон—
вязла игла в дорожке,
и —на двенадцатом, на балкон:
вниз смотрел, осторожно.
Тикал будильник, кофе вскипал,
ветер бумаги путал.
Он по сезону рубашки менял,
чутко, погоде внимая, спал,
баловал кошку— утром.
Тем вечером, верно,
он долго курил
в кресле,
слушал радио,
винцо попивал, и...
видел, как скрыл
Витошу
смог карательный?..

Постель готова, вам понравится...
Там за стеной длится
в спешке забытое постояльцем
молчанье пустой столицы.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы