Алексей К. Толстой - Горними тихо летела душа небе

Алексей К. Толстой (1817-1875)
***Горними тихо летела душа небесами

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Горе в небесни простори летеше душата,
тъжно надолу отпускаше свойте ресници; 
сълзите падаха сякаш звезди в небесата,
диря оставяха светла като върволица.

Срещнати, тихо я питаха там светилата:
"Що си тъй тъжна? Защо са сълзите в очите?"
Тя им отвръщаше: "Аз не забравих земята,
там аз оставих страдания, мъки горчиви.

Тук е навсякъде щастие, радост, блаженство,
скърби и злоба правдиви души не познават -
о, Ти пусни ме, Създател, в земята да слеза
може би някой ще галя аз там, утешавам."

1858
Превод: Мария Шандуркова, 16.09.2017 г.

-------------------------------------------

ГОре в небЕсни простОри летЕше душАта,
тЪжно надОлу отпУскаше свОйте реснИци; 
сЪлзите пАдаха сЯкаш звездИ в небесАта,
дИря остАвяха свЕтла катО върволИца.

СрЕщнати, тИхо я пИтаха тАм светилАта:
"ЩО си тъй тЪжна? ЗащО са сълзИте в очИте?"
ТЯ им отврЪщаше: "Аз не забрАвих земЯта,
тАм аз остАвих страдАния, мЪки горчИви.

ТУк е навсЯкъде щАстие, рАдост, блажЕнство,
скЪрби и злОба правдИви душИ не познАват -
О, Ти пуснИ ме, СъздАтел, в земЯта да слЕза
мОже би нЯкой ще гАля аз тАм, утешАвам."

--------------------------------------------

* * *

Горними тихо летела душа небесами,
Грустные долу она опускала ресницы;
Слёзы, в пространство от них упадая звездами,
Светлой и длинной вилися за ней вереницей.

Встречные тихо её вопрошали светила:
«Что ты грустна? и о чём эти слёзы во взоре?»
Им отвечала она: «Я земли не забыла,
Много оставила там я страданья и горя.

Здесь я лишь ликам блаженства и радости внемлю.
Праведных души не знают ни скорби, ни злобы —
О, отпусти меня снова, создатель, на землю,
Было б о ком пожалеть и утешить кого бы!»

<1858>