Бяла земя
Бяла земя, бяла отвред,
ахнала от чистота.
Никой не е минал през теб,
само вятъра и нощта.
Никой не е търсил път.
Никой стъпки не е оставил.
Пада сняг. За първи път
цялата земя е тайна.
Сам, единствен– като мираж,
тръгваш, обич ли, смърт ли
търсиш? Вятърът сякаш в транс
хвърля примки да те загърли.
Бягаш. Спираш. Като в несвяст
слушаш. Тихо– снежен пожар.
Не човек, сега без глас
би повикал ти даже звяр.
Румен Шомов
Бело
Земля цела, белым-бела.
Ни зверь, ни человек
с ней не вели делым-дела,
лишь ночь да ветер. Снег
ещё идёт, но без следов,
не без волшебных нег...
Земля как таинство. Готов
ли ты пройдись по ней?
Идёшь куда глаза, найдёшь
себе любовь ли, смерть.
Тебя за ворот ветер: врёшь!–
и тянет в коловерть.
Бегом. Стоять. В себе не свой
воймуешь. Тишина.
Ты человек, хоть волком вой:
природа не бедна.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Румен Шомов. Бело
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2017
Свидетельство о публикации №117091702857
Свидетельство о публикации №117091702857
Рецензии