Лицето ти плахо бледнее
във чудните твои очи
безсилна се злоба съглежда,
скръб тъмна, дълбока личи...
От що е туй, мила, кажи ми!
Сърдечна ли буря сломи
душата ти млада и страстна,
ил грижа те лоша гори?
Ти още си млада, о мила—
по-смела, по-твърда бъди!
Тепърва ще има да видиш
ти истински черни беди.
Димитър Бояджиев
Как побледнела ты: влюблённый,
чудесный прежде ясный взгляд,
бессильной злобой угнетённый.
на дне таит отмщенья яд.
Мирская ль сухость утомила
души весенние ключи,
размолвка грянула ли с милым,
пожалься мне, не умолчи.
Смелее будь по жизни смладу,
крепись, храни тебя, и бди,
переступи беды ограду:
за горем горе впереди.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
***
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2017
Свидетельство о публикации №117091702315
Свидетельство о публикации №117091702315
Рецензии