Димитыр Бояджиев. Ночной экстаз
Ти спиш сега разнежена и мила
в постеля —съблазнителна и властна.
Нервозните ти устни е разкрила
една усмивка лека и прекрасна—
и твойто сладко, мургаво тело
в съня си никому не мисли зло.
Кажи, кому насъне се усмихна?
Кажи, защо ръцете си протегна
със толкоз жар и после пак притихна?
Внезапната тъга, която легна
на твоето замислено лице,
позната ли е мен? Кажи, сърце!
Димитыр Бояджиев
Ночной экстаз
Разнеженный соблазн в постели,
открыв стервозные уста,
ты никому на самом деле
не чаешь зла, вся красота
и чистота, о госпожа—
тебя слежу едва дыша.
Шепни, кому ты улыбнулась,
открыв обьятия не мне,
насытилась— и ужаснулась,
и загорюнилась во сне,
как наяву со мной вечор,
или...не знает даже чёрт!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №117091701766