Димитыр Бояджиев. Ночной экстаз

Нощен блян

Ти спиш сега разнежена и мила
в постеля —съблазнителна и властна.
Нервозните ти устни е разкрила
една усмивка лека и прекрасна—
и твойто сладко, мургаво тело
в съня си никому не мисли зло.

Кажи, кому насъне се усмихна?
Кажи, защо ръцете си протегна
със толкоз жар и после пак притихна?
Внезапната тъга, която легна
на твоето замислено лице,
позната ли е мен? Кажи, сърце!

Димитыр Бояджиев
 

Ночной экстаз

Разнеженный соблазн в постели,
открыв стервозные уста,
ты никому на самом деле
не чаешь зла, вся красота
и чистота, о госпожа—
тебя слежу едва дыша.

Шепни, кому ты улыбнулась,
открыв обьятия не мне,
насытилась— и ужаснулась,
и загорюнилась во сне,
как наяву со мной вечор,
или...не знает даже чёрт!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии