Танцувах цял един живот
със боси крака, по въглени живи.
Над мене строго бдеше Бог,
а във душата — вила-самовила.
Привикнах с болката, успях
очите си да пресуша, зелените…
Сълзите си в юмрук събрах
и пръснах перлите солени.
Сезоните оставяха следи
по тялото — душата пощадиха.
Танцувам още, с огнени коси —
за глътка лудост болката смених…
Ружа Велчева
Нестинарка
© Copyright: Ружа Велчева 2, 2017
Свидетельство о публикации №117091506497
Свидетельство о публикации №117091506497
Рецензии