Елисавета Багряна. Итог
В часа, когато бяло-пепелява
се стеле ноемврийската мъгла,
в сърцето твое свредел задълбава
една тъга, един безимен глад.
По хълмовете есента минава
и пътищата дъжд и кал застла.
В живота що ли още ти остава?
Какво са твоите борби, дела?
В химери някакви си се унисал
и в криво огледало си видял
живота, щастието, любовта.
И в себе си до капка си раздал
да дириш вечен някакъв свръхсмисъл—
а си загубил смисъла в света!
Елисавета Багряна
Итог
Час итога. Пепельно-белёсый
стелется ноябрьский туман.
Сердце без ножа пощады просит
от тоски и странствия без манн.
Дождь зиме на милость не сдаётся.
Грязью перепачкан караван.
Что тебе по жизни остаётся?
Без забав труда самообман.
Шли года безликие как числа.
Ты смотрелся словно месяц в ночь
в зеркало своё кривое зря:
сверхидеи воплотить невмочь,
не обрёл искомого сверхсмысла,
ты себя в итоге потерял.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №117091409605