Краят на мишока Гризан

Басня от Генка Богданова
 
Отчаял се един Гризан,
че е от мишките презрян,
че страхлив е, неспокоен,
че няма дух – смел и  боен,
че е бездарен, мързелив,
нахален, подъл и крадлив...
Дори Жабокът му се смеел,
бил  невзрачен и сивеел,
лакомник бил ненаситен,
само за трапези питал.
"Тези хули как да трая?
Не, ще се обеся , зная!"
Да мре мишокът щом решил,
във кръчмичката се отбил
с алкохол да се налочи,
към смъртта без страх да скочи.
Със другари се прощавал,
за чужда сметка ги гощавал
със мезета, с халби бира,
с вино... че ще се умира!
До челото се налочил,
пиян като казак подскочил,
добил кураж, сила страшна,
тръснал кожата си прашна
и тръгнал смело, без да чака,
на дуел смъртен със Котака.
Решил смело да се бие,
с кръв честта си да измие.
Нали и без това ще мре,
в двубой да падне - по-добре!
Намерил стария Котак,
усмихнат хитро под мустак.
Сторил му се смешен, малък,
свит от ужас - червей жалък!
Наточил зъбите си той,
извадил ноктите за бой,
а после, без сигнал да чака,
Гризан втурнал се в атака.
Излапан бил! Познайте кой?
Да, вярно – нашият "герой".

Е, сега  кажете, вие,
че алкохолът изход крие…