Любов необяснима

Басня от Генка Богданова

В един апартамент панелен,
през празничния ден неделен,
май беше по Велики пости -
пристигнаха от село гости.
Не бяха тръгнали за кратко.
Довели бяха даже Радко -
едрият домашен котарак
с косъм гладък,черен, с вит мустак...
Стопаните  имаха котка.
Не простичка Писана кротка,
а сладка , пухкава Персийка -
красива бяла, гиздосийка,
а и палавичка беше тя…
Още щом котакът я съзря,
снага как кърши с лека стъпка,
разтърси  го любовна тръпка.
Е, това се случи през април,
та хормонът бе го подлудил,
а Мацката бе просто чудо!
Влюби се котаракът лудо,
въздиша, цели нощи не спи,
Сузана с поглед нежен следи...
Ухажването беше сладко.
Съпружеството - твърде кратко!
Април бе период любовен,
но Май за Радко бе отровен.
Бе обстановката различна.
Сузана - хладна и себична,
оженила се бе по сметка.
Този черен котарак голям
в април приличаше й на Тарзан,
та, Сузи, градката кокетка,
направила бе грешна сметка.
Приличаше й той на бизнесмен,
не на селски простичък ерген.
Да, виновни  бяха пролетта,
и романтиката, и страстта…
"О, какъв ти, Божичко, Тарзан!
Радко е един голям "пейзан"!
Няма финес, нито маниер,
стил си няма котаракът чер.
А наглостта му чак я смая,
ЗА СВОИ КОТЕНЦА МЕЧТАЕЛ!
" Боже, този селяндур проклет,
май забрави, че е градски зет!
- Щом си търсиш котка за разплод,
я иди при своя селски род!
Такава тук за тебе няма! -
го хока Сузи от дивана...
Историята е с развръзка.
Сузана почна нова връзка.
Беше си открила нов Тарзан.
Не чаровния селяк презрян!
А Той сред животните бе пръв -
солиден,  пенсиониран Лъв.
Е, май доста беше остарял,
без свои зъби, изпосталял,
без боен дух,без  житейска стръв,
но си  беше титулуван - ЛЪВ.
А любовта къде остана?
На село върна се с ПЕЙЗАНА.
Да, често срещаме "Сузанки"
и самовлюбени и жалки.
За тези девойки ми е жал!
В Амур не виждат идеал.
Знам, на техните мечти венец
е само оня -"Златният телец”.