Александр Блок - Незнакомка
Незнакомка
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Непознатата
В вечерен час по ресторантите
в задушен въздух, заглушен,
завихрят с викове пияните
дух пролетен и развратен.
Далече в улицата, прашната,
над скука в дачния пейзаж
златей краваят във пекарната
и се разнася детски плач.
И всяка вечер зад бариерите,
с бомбета важни на глави,
се движат дами с кавалерите,
прочути с острите шеги.
Над езерото скърцат клинове
и се раздава женски вик,
а на небето, както винаги,
безсмислено криви се диск.
И всяка вечер съм с приятеля,
във мойта чаша отразен
с тръпчива влага, с тайна всякаква,
и той смирен и оглушен.
Край масите, съвсем до нашата,
сънливите слуги търчат,
пияници с очите заешки
«In vino veritas!»* крещят.
И всяка вечер, точно, винаги,
(или за мен е само сън?)
девичи стан, увит в коприните,
явява се в прозорец вън.
Минава бавно край пияните,
без спътник, винаги сама,
в мъгла облъчва с ароматите
и сяда до прозорец тя.
Старинен дъх витай от древните,
стаил в коприната следа
и в шапката, с перата, черните,
в халки на тънката ръка.
И странна близост приковава ме,
зад тъмния воал съм взрян
и виждам бряг в очарование,
в далечина омайващ чар.
Неясни тайни са ми връчени
и слънчево за мен кълбо,
и цялата душа облъчена
пронизва тръпното винО.
Склонените пера на щрауса
във мозъка ми веят хлад,
а сините очи без дъно са,
в далечни брегове цъфтят.
В душата ми лежи съкровище
и ключът му е само в мен!
О, право е пияното чудовище!
Във вино истината е.
24 април 1906
Озерки
---------------
* «Във виното е истината!» (лат.)
Превод: Мария Шандуркова, 12.09.2017 г.
------------------------------
В вечЕрен чАс по ресторАнтите
в задУшен вЪздух, заглушЕн,
завИхрят с вИкове пиЯните
дух прОлетен и развратЕн.
ДалЕче в Улицата, прАшната,
над скУка в дАчния пейзАж
златЕй кравАят във пекАрната
и се разнАся дЕтски плАч.
И всЯка вЕчер зад бариЕрите,
с бомбЕта вАжни на главИ,
се двИжат дАми с кавалЕрите,
прочУти с Острите шегИ.
Над Езерото скЪрцат клИнове
и се раздАва жЕнски вИк,
а на небЕто, кАкто вИнаги,
безсмИслено кривИ се дИск.
И всЯка вЕчер съм с приЯтеля,
във мОйта чАша отразЕн
с тръпчИва влАга, с тАйна всЯкаква,
и тОй смирЕн и оглушЕн.
Край мАсите, съвсЕм до нАшата,
сънлИвите слугИ търчАт,
пиЯници с очИте зАешки
«In vino veritas!»* крещЯт.
И всЯка вЕчер, тОчно, вИнаги,
(илИ за мЕн е сАмо сЪн?)
девИчи стАн, увИт в копрИните,
явЯва се в прозОрец вЪн.
МинАва бАвно край пиЯните,
без спЪтник, вИнаги самА,
в мъглА облЪчва с аромАтите
и сЯда до прозОрец тЯ.
СтарИнен дЪх витАй от дрЕвните,
стаИл в копрИната следА
и в шАпката, с перАта, чЕрните,
в халкИ на тЪнката ръкА.
И стрАнна блИзост приковАва ме,
зад тЪмния воАл съм взрЯн
и вИждам брЯг в очаровАние,
в далечинА омАйващ чАр.
НеЯсни тАйни са ми врЪчени
и слЪнчево за мЕн кълбО,
и цЯлата душА облЪчена
пронИзва трЪпното винО.
СклонЕните перА на щрАуса
във мОзъка ми вЕят хлАд,
а сИните очИ без дЪно са,
в далЕчни бреговЕ цъфтЯт.
В душАта ми лежИ съкрОвище
и клЮчът му е сАмо в мЕн!
О, прАво е пиЯното чудОвище!
Във вИно Истината Е.
--------------------------
«Незнакомка»
По вечерам над ресторанами
Горячий воздух дик и глух,
И правит окриками пьяными
Весенний и тлетворный дух.
Вдали над пылью переулочной,
Над скукой загородных дач,
Чуть золотится крендель булочной,
И раздается детский плач.
И каждый вечер, за шлагбаумами,
Заламывая котелки,
Среди канав гуляют с дамами
Испытанные остряки.
Над озером скрипят уключины
И раздается женский визг,
А в небе, ко всему приученный
Бесмысленно кривится диск.
И каждый вечер друг единственный
В моем стакане отражен
И влагой терпкой и таинственной
Как я, смирен и оглушен.
А рядом у соседних столиков
Лакеи сонные торчат,
И пьяницы с глазами кроликов
«In vino veritas!*» кричат.
И каждый вечер, в час назначенный
(Иль это только снится мне?),
Девичий стан, шелками схваченный,
В туманном движется окне.
И медленно, пройдя меж пьяными,
Всегда без спутников, одна
Дыша духами и туманами,
Она садится у окна.
И веют древними поверьями
Ее упругие шелка,
И шляпа с траурными перьями,
И в кольцах узкая рука.
И странной близостью закованный,
Смотрю за темную вуаль,
И вижу берег очарованный
И очарованную даль.
Глухие тайны мне поручены,
Мне чье-то солнце вручено,
И все души моей излучины
Пронзило терпкое вино.
И перья страуса склоненные
В моем качаются мозгу,
И очи синие бездонные
Цветут на дальнем берегу.
В моей душе лежит сокровище,
И ключ поручен только мне!
Ты право, пьяное чудовище!
Я знаю: истина в вине.
24 апреля 1906
Озерки
---------------
* «Истина в вине!» (лат.)
Свидетельство о публикации №117091204688