Покаяние

Басня от Генка Богданова

Гора. И сред гората – дъб.
А на върха, потънал в скръб,
мрачен като късна есен,
нервен  и със клюн провесен,
стоеше тъжен  гарван млад.
Измъчваше го страшен глад.
Чух, че нещо си мърмори:
- Пак стомахът ми къркори!
Гладувам вече трети ден,
от глад до смърт съм изтощен!
Сигурно не  ще осъмна?
Иска ми се да се гръмна!”
Спря под клоните Лисана,
кротко разговор подхвана:
- Гарване, къде не ходих,
и гората аз пребродих,
тебе, скъпи, да открия.
Ето те и теб самия.
Грешна съм пред тебе много!
Съвестта ме съди строго
за греха, що лани сторих.
С нравът си не се преборих,
лъжех те тогава, братко,
грабнах сиренцето сладко.
И покой за мене няма,
че ограбих те с измама.
Лапнах го, пред тебе даже.
Кой тогава да ми каже,
че грешно е да се краде?
Сега ме съвестта яде.
Тук съм да поискам прошка.
Нося ти една кокошка
и сиренце – като прибавка.
Тук ги нося за гощавка,
че както си измършавял,
се чудя, как си оцелял?
- Мила Лисо, да си здрава!
Кражбата ти се прощава!
Гарванът крила разпери,
в миг при Лиса се намери.
Почна пир. Но не с кокошка.
Получила Лисана  прошка,
вече се досещаш, братко,
с гарвана гости се сладко.

Но защо ли мръщиш чело
на „благородното” й дело?
Съдиш Лисините грешки.
А греховете ни човешки?
Показваме „съчувствие”
за свое самочувствие.
Уж сме филантропи благи,
но за собствени облаги!