Сватбари

Басня от Генка Богданова


Живееха си в селски двор,
в прихлупения, стар обор,
магаре сиво, тлъст овен,
петелът с гребен зачервен.
И бухал – на тавана сам,
най-умния от всички там.
Живееха си ден след ден,
в покой от нищо несмутен.
Скуката  ги бе обзела
та замечта на глас Петелът
да види този божи свят -
така примамлив и богат.
- В този двор и чужда ярка
вече месец се не мярка!
Магарето въздиша жално!
- В този двор е толкоз кално!
Оглеждам се  за смях и срам
в онези кални локви там!
И Овенът наш се жали:
- Дремем тук като заспали!
Какво ли друго вече знам,
освен да ям, да ям, да ям…?
Щом сред скука  ще линея,
аз не искам да живея!
Скоро чудото се случи,
тича вестоносец – Куче,
с покана бърза във уста:
„ В неделя чакам ви в града!
Да сте чисти, пременени,
и за сватба натъкмени!
Марко – с косъм чист и сресан,
Петльо – на уста със песен,
а пък Овенът – угоен,
и с двете хлопки  украсен!”
Започна дива веселба:
- Поканени сме във града!
Не като гадини прости,
а на господаря – гости!
Сватба чака ни голяма,
други по-честити няма!
Но от врявата събуден
Бухльо, стреснат и учуден,
викна им: - Гадини прости,
канени сте не на гости!
Вярно е, без вас не може
ни трапеза да се сложи,
нито веселба да почне.
Марко канен е нарочно
да го впрегнат пред колата,
за да доведат Кумата.
Виното той ще донесе,
и дарове ще  пренесе…
Там Петльо трябва им заклан!
С Овенът угоен– курбан
ще сварят за скъпи гости.
Радвате се, твари прости,
но на таз човешка сватба
вас ви чакат бой и брадва!

Туй е истината стара!
Трябва  ли ви коментара?
Но ще обобщя накрая,
всеки „гьолът” си да знае!
И да не ламти за чуждо
щом си има всичко нужно!