Свикала Лиса меджия...

Басня от Генка Богданова

Повика Лиса меджия
за зима да се приготви,
покривът да препокрие,
и зимнина да приготви.
Рано е още за зима,
но е разумна Лисана,
пък и запаси си има,
та се за работа хвана.
Вчера тя ходи  „на прошки”
в селото Пълна паница.
Дариха я с пет кокошки,
нали е драга Кумица.
Та днес покани Вълчана,
касапин с лапи чевръсти,
а с него и баба Мецана
да скубе кокошки тлъсти.
Глиганът – пръст да разрие,
да я омеси със слама,
покрива да препокрие
за дългата зима голяма.
Усърдно работят и трима,
че обеща им Кумата
че като свършат ще  има
щедра гощавка богата.
После тя свърна в трънака,
уж яйчице да  поиска
от съседката си Сврака
и от подправките – стиска.
Щяла да сготви, но тайно,
за гостите – изненада,
ястие чудно, незнайно,
за гладен стомах– наслада.
Кокошките са в  казана,
покривът –вече поправен,
но де се дяна Лисана?
Къде е обядът славен?
Гостите са прегладнели -
обед отдавна се мина,
нито са яли, ни пили,.
Къде ли Лиса замина?
Ето я, тича Лисана,
задъхана, изпотена:
- Божке, душа не остана!
Ловджии тичат след мене!
Бягайте, бягайте, братя!
Крийте се кой, както може!
С хрътки е пълна гората,
идват за нашите кожи!
Кой ли трапеза ще чака,
когато  живот спасява?
Скриха се всички в трънака.
А Лиса? Сама се гощава.

Защо тази случка разказвам?
Разбираш ли смисълът скрит?
Ликът на лъжата показвам,
умело под маска прикрит.
Лисици сред нас живеят,
хитруват, мамят и крадат,
над наивността ни се смеят,
от нашия труд се гоят!