Горделивка

Басня от Генка Богданова

Насред полето, на поляна,
в най-гъстия шубрак завряна,
бе разцъфтяла теменужка.
Суетна била тази дружка.
Надарена с нежна красота,
но  тъй надменна била тя.
Оглеждала се тя в росата,
и хвалела се на тревата:
- Виж, няма друга по-красива
край мене в тази пустош дива.
Вярвай, нийде няма по света
цветенце с подобна красота!
Ах, влюбени са в мене всички –
животни, птички и пчелички!
Мразя, мразя този див шубрак!
Скучен, грозен е и е простак!
Не е ли грях, кажете вие
той красотата ми да крие?
Аз искам Слънчо да ме види,
и от сърце да ми завиди!...
Но скоро някой, с брадва яка,
без жалост покоси шубрака.
А глупавата горделивка
извика: - Ех, че съм щастливка!
Ето, тук съм, вижте ме вие!
Кой ще иска пак да ме крие?
Започна нагло да флиртува,
и пред тревата се надува
със рядката си красота…
-  Ех, няма мярка глупостта
хранена с такава  суета! –
тихо шепне мъдрата трева.
- Чуй, Теменужке неразумна,
бъди красива, но и умна!
Без закрилникът добър Шубрак
кажи ми, как ще се опазиш? Как
и кой на топло ще те скрие
щом вятърът студен  завие?
С тези  свои огнени очи
Слънчо бързо ще те изсуши.
А без бодливата закрила
дори Козата, дружке мила,
може лесно да те стъпче с крак…
Суетата е за глупост знак!

Чуй, знае се – и не от вчера,
че красив да си като Венера,
щом суетата си не мериш,
симпатии не ще намериш!