Внукът и златната рибка

Басня от Генка Богданова

Познатият  рибар е  стар,
и вече внукът е рибар.
А Ванюша, внукът дядов мил,
всичко беше наследил:
Къщичката край гората,
лодчицата със платната,
кърпената мрежа стара,
даже мишките в хамбара.
А и с късмет се бе родил
Ванюша, внукът дядов мил.
Бе от дядо си по-умен,
по-практичен, сладкодумен…
Вчера тръгнало момчето
с лодчицата във морето,
лакерда прясна да лови,
та дядо си да нагости.
Хвърлил мрежа във водата,
хванал рибката позната –
цялата от чисто злато
и вълшебница призната.
Учуден  гледал я в захлас,
тя шептяла с нежен глас:
- Моля ти се, мили Ваня,
с теб не мога да остана!
Да си плувам във водата
отредила е Съдбата.
Ти си много беден, знам.
Искай! Всичко ще ти дам.
Бисер? Къща за жена ти?
Други дарове богати?...
Ваня тъй и отговорил: -
Още щом ме зоговори
развълнува ми душата.
Ще те пусна във водата,
но ще искам във замяна
митничар богат да стана!

Ето ви молба „разумна”!
Младите сега са умни,
щом късмета си намират,
много хитро инвестират.