Басня от Генка Богданова
В разговор веднъж Мухата
с присмех каза на Пчелата:
- Драга аз не те разбирам,
глупавичка те намирам.
Да, гледам те, летиш, летиш,
та цвят, след цвят да опрашиш.
Ни за почивка имаш час,
нито клюка да смениш с нас.
Как тъй, капчица по капка,
пълниш питата си сладка?
Виж мене, волната Муха,
летя в безгрижна свобода!
Понякога на мед, или на смет,
аз намирам си прехрана.
А теб, гледам те, горкана,
превърнала си се във роб!
Нима желаеш чак до гроб
тъй да слугуваш на Човека?
Ах, каква съдба нелека!
- Така е, - рече й Пчелата –
но има за труда отплата.
В тежък труд минават дните,
но меда ми щом опитат,
с труд събиран без умора,
ме обичат всички хора.
Чуйте, Бог ми е свидетел,
че трудът е добродетел!
А мързелът и наглостта
са враговете на честта.
МЕД И СМЕТ
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117091004763
Свидетельство о публикации №117091004763
Рецензии