Басня за коварството и за честта

Автор: Генка Богданова

От баба зная случка стара
за чест, за доблест, за поквара…
Бях малка и ми стана жално,
но тя и днес е актуална.

В едно далечно господарство,
по-точно в животинско царство,
властвал си щастливо Царят – Лъв.
Горделив, надменен бил и пръв
сред своите министри горди -
водачите на вълчи орди.
Имал Царят и съветник стар –
Тигър – верен, проверен другар.
Царят имал си и весел шут,
в двора  със шегите си прочут.
Той бил беден, мъдър папагал –
много патил и много видял.
Лъвът спокойно управлявал,
бил радостен и се надявал,
че до неговите сетни дни
царството му в мир ще процъфти.
Но знаем, много често става,
бедата идва все тогава,
когато щастието чакаш ти,
та покой и радост да смути.
Разчуло се, от планината,
ужасна хала непозната
на царството им налетяла.
Където минела – моряла.
От  страх и ужас прежълтели,
вред поданиците шептели:
„ Тя с огнен дъх горите пали
и нийде ,никого не жали!
С кръвта  бележи своя път
и реките кървави текат…”
Уплашен Царят – Лъв узнава –
че царството му опустява,
войската много  оредяла,
побягнала пред тази хала.
А тя, донасяла мълвата,
е спряла вече пред палата
и изпратила за него вест:
„Ако държиш на царска чест
или милееш за страната,
преди да зазори зората
ще ми пратиш, Царю за курбан
безкрайно  скъпа, най -тежка дан!
Искам дар, откъснат от сърце –
малко, мило, хубаво дете !
Задължително от знатен род,
да не е от  простия народ! „
Царят имал девет дъщери
имал и синчета малки – три.
Но всички рожби са му мили
и да ги  жертва нямал сили.
Заповед  на Тигъра шепти:
- Тигре, дай от твойте дъщери!
- Не! Вълците са кръвожадни
но и за почести са гладни,
Царю, нека те дадат вълче!
Отказали и вълците. Те,
в  безчувствените си  сърца
обичат също своите деца.
Така се стигнало до шута.
Отгледал щерка той прочута
с хубост нежна и добро сърце.
Тя за Халата ще  бъде дар! -
решил проблема подлият Цар

Още в миналото, а и днес,
всеки се стреми към власт и чест
и търси собствена облага.
Но подлият от отговорност бяга,
свои интереси той не жертва,
не е готов за саможертва.


Рецензии