Басня от Генка Богданова
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти...
Гледах в почуда, до смърт бе уморено.
„Тази твар е луда!-мислех възмутено.-
Ни с думи го подканят, ни камшик играе,
а само` си тича и не си играе?!"
Но зърнах - пред носа му люшка се бодил.
"Той е взел ума му. Гладът го е влудил."
Мечтаейки да стигне тази вкусна стръв,
гони без да дреме бодила, вързан с връв.
Тъй е и с Човека. Върти го в своя кръг
съдбата му нелека - житейския чекрък.
В света на Капитала, бедняка – проста твар,
богатите залъгват с трик изпитан, стар.
Подмамват го с надежди и с призрачни мечти,
с миражи го подвеждат, а той - върти, върти…
Прозрение
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117090910854
Свидетельство о публикации №117090910854
Рецензии