Не плачи, мила моя!

Помня , мъничка моя как горещо ме молеше със сълзи на очи:
- Моля те,  моля те, бабинко,  не остарявай и не умирай!...               


Капят в сърцето ми твоите сълзи горчиви!
Не плачи, че изгарят ме – мънички въглени живи!
Искам, Ади, в очите ти радостен смях да прелива!
Щом се засмееш, правиш и мене щастлива!

Моля те, не страдай, мила, че бързо времето лети,
че чезнат моите младост, сила, а мъничка си още ти!
Че слага времето преграда и бърза да ни раздели,
аз няма да съм вечно млада, а мъничка си още ти.

Не искам, мъничка, да страдаш, за мен да плачеш отсега!
Ти бъдеще за мене значиш, чрез тебе ще се преродя.
Ще пиша с твоите ръчички, Ще пея с твоите уста,
гледам с твоите очички и ще се радвам на света.

Недей да страдаш, мила Ади! И моля ти се, не тъжи!
Животът слага ни прегради.От всяка загуба   боли.
Но зная чувство аз нетленно. Това е, скъпа, Любовта.
Тя ще те следва непременно, щом мен ме няма на света.