РАНО Е

Автор: Генка Богданова

Рано е ,скъпи,да притихнем унило
като птици ранени зад къщния праг!
Виж, небето сияйна дъга е извило,
и трепти и ни мами простора от свила
и зоват ни далечните пътища пак!

Рано е! Рано е ! Сърцето лудува,
да, сърцето прелива от смели мечти.
И птичата песен до болка вълнува
и душата разнежена нощем будува,
и животът край нас като вино кипи.

Рано е за хладните есенни  нощи,
за края на нашия любовен роман!
Жадувам за твоите ласки все още,
ръцете се търсят, и сплитат се нощем,
и не гасне в гърдите предишния плам.

Рано е! Послушай ме, много е рано,
да заглъхнат в ушите ни песен и смях,
да униваме като лозе обрано,
да не галя с коси аз  твоето рамо...
Имаме време за нежност, страст и за грях!

Рано е още,  рано, повярвай ми ти!
Докато гледаме с възхита простора,
докато дишаме още с пълни гърди
и още вълнуват ни влюбени хора,
млади сме, млади сме, скъпи, чуваш ли ти?