Георги Джагаров. Болгария

http://stihi.ru/2014/03/09/4


     Б О Л Г А Р И Я

Земля как человеческая длань...
А больше чем ты есть мне и не нужно.
Я счастлив,что мы оба крови южной,
И что из кремня старый твой Балкан.

И ничего, что волки и шакалы
Бродили, дико воя, по горам.
Беспощадная к своим врагам,
Друзьям - ты сердце отдавала.

Земля, как человеческая длань...
Но сгинули в твоей ладони малой
И кубок с византийскою отравой,
И окровавленный турецкий ятаган.

Торговцы, налетая тучей чёрной
Терзали твои земли много лет,
И надорвались, поломав хребет,
Ты маленькой была, но непокорной.

Свершилось чудо: смертью смерть поправ,
Заулыбались, распахнувшись окна,
Знамён могучих поднялись полотна,
Путь радостный народу показав.

Теперь цветёшь! И набухает чернозём,
От рук болгарских силу набирая,
И ароматами цветов благоухая,
Ветер песню новую несёт.

Земля, как человеческая длань...
Но для меня - в тебе всё мироздание,
Ведь измеряю я тебя не расстояньем,
А любовью, от которой пьян!


перевод с болгарского

1.09.2017


БЪЛГАРИЯ

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стаканът с византийската отрова
и кървавият турски ятaган.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва черноземът
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!