Петыр Алипиев, У ненависти есть порог...

Ненавистта си има връх
във свойта трайност лиха.
От ярост притаили дъх,
два ястреба се сбиха.

О, битката им тоя път
бе ядна, страховита,
която всичко в своя път
със себе си помита.

Летяха клечки и пера,
и суха пръст, и пясък,
и екна цялата гора
от писъци и крясък.

И ето ги— лежат без звук,
бездушни и безкрили,
със клюнове един във друг
забити с сетни сили.

Опити от цвета зелен,
от близките дървета,
прехвръкнаха след някой ден
две влюбени врабчета

и там, сред старата гора,
където те се биха,
от пръснатите им пера
гнездо си построиха.
 
Петър Алипиев


У ненависти есть порог,
порой довольно жуткий.
Два ястреба из недотрог
схватились не на шутку.

Два клюва, дважды два крыла,
да когти— сталь, упруги:
ужасной битва их была,
всё замерло в округе.

Летели перья, пух и прах.
От клёкота и писка
лесок без пил и топора
дрожал, теряя листья.

И вот лежат бойцы мертвы,
ощипаны друг другом:
две пары лап, две головы,
недавно обе кругом.

Весной единою пьяны,
воробушек с воробкой,
взглянув на хлам со стороны,
за дело взялись робко.

Гнездо для деток мал-мала
не хищникам примерным
чета влюблённая свила
из ястребиных перьев.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы