Йотко Кадемов, Вопрос

Въпрос

Размислям пак по същия въпрос
и гледам този препариран кос:
приспиван и събуждан от надежда
какво ли бъдещето му подрежда?

Преди да сети трепет по дечица
веднъж изписка с ужас от лисица.
Но днес не се тревожи ни от нощ,
ни трябва да отгатва кой е лош.

Да беше жив, от глад спасил би вълк,
а тук научно изпълнява дълг,
макар и да не знае, че столетен
остава все във вид великолепен.

И гледа косът, сякаш пак се пита
за този свят и своята защита:
– да страда ли до старческия хлад
– на паметник ли да го славят млад?

Йотко Кадемов


Вопрос

Как чучело, обычный дрозд
способен вызвать не один вопрос
из мучивших его при жизни
недолгой и бесславной, но сюрпризной:

как избежать не кошки, так лисицы,
силков, стрелков двуногих бледнолицых,
перекусить, напиться, подремать,
кто виновать, что делать, роща-мать?

Его, конечно, съел бы волк–
нет, замер как научный долг,
наверное, столетний,
в великолепном туалете.

А в бусинках немое изумленье:
за что эксцесс посмертного плененья
бессмертному вне клетки мне,
без старости, страдания и нег?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы