Владимир Высоцкий Высказывания, цитаты и афоризмы

„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Владимир Семёнович Высоцкий (1938-1980 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

* * *
Коридорите свършват със стена, а тунелите извеждат на светлина.

* * *
Аз дишам, а значи аз обичам, аз обичам, а значи аз живея!

* * *
Сняг без кал е като дълъг живот без лъжа.

* * *
Защо да бъда душата на обществото, когато в него изобщо няма душа.

* * *
Поетите ходят на пети по острието на ножа и нарязват до кръв своите боси души.

* * *
Аз винаги търся в хората доброто. Лошото те сами показват.

* * *
Нас винаги ще ни заменят с други, за да не пречим на лъжата.

* * *
Ако обърнат гръб, значи не са обичали достатъчно.

* * *
– Ако си всемогъщ, какво ти би подарил на любимия човек?
– Още един живот!

* * *
На този свят аз ценя само верността. Без нея ти си никой и нямаш никого. В живота това е единствената валута, която никога не се обезценява.

* * *
Не се възхищавай на миналогодишното небе, не се връщай там, където е било рай някога, и престани да капризничиш. Иди там, където не си била.

* * *
Аз имам претенции към моята страна, но няма да ги обсъждам с вас.

* * *
Носят се клюки, че повече няма да има абсолютно никакви слухове. Носят се слухове, че ще забранят клюките.

* * *
Моята страна е като раздрънкана карусерия, карана от шофьор, на който не му пука.

* * *
Никога не съди от пръв поглед нито за куче, нито за човек. Защото обикновеното дворно куче може да има най-добрата душа, а човек с приятна външност може да се окаже рядък мръсник.

* * *
Каква е ролята на жизнения опит в художественото творчество? Това е само основата. Човек трябва да е надарен с фантазия, за да твори. Той, разбира се, е творец и в онзи случай, ако нещо там римува или пише, базирайки се само на фактите. Реализъм от този род е имало и ще има. Но аз съм повече за Суифт, разбирате ли? Аз съм повече за Булгаков, за Гогол. Жизнен опит? Но представете си, какъв ли гигантски опит е имал двадесет и шест годишният Лермонтов. Главното е своето виждане за света.

* * *
Трябва, трябва да се сипва сол върху раните, за да се помни по-добре, нека те болят.

* * *
Няма смисъл от мислите и от науките, когато навсякъде цари тяхното опровержение.

* * *
Колко слухове поразяват нашите уши, колко сплетни разяждат като молец.

* * *
Все някога чистата истина ще възтържествува, ако направи същото като явната лъжа.

* * *
Целият свят ти е като на длан – щастлив си, немееш и само малко завиждаш на онези, другите – у които върхът е още отпред.

* * *
Няма никаква разлика между Истината и Лъжата, ако, разбира се, съблечеш и едната, и другата.

* * *
Всички се научиха да надяват маски, за да не си разбият лицето в камъните.

* * *
Трудно е да се мине покрай настоящето.

* * *
Когато разговаряш с хората, усмихвай се по-често. Хората обичат това.

* * *
Аз някога ще умра – ние винаги някога умираме.

* * *
Леночка, успокой се, всичко ще бъде добре или зле.

* * *
В Русия покриват куполите с чисто злато – за да ги забелязва Господ по-често.

* * *
Най-обидното – да знаеш, че всичко е напразно, а си се старал.

* * *
Истинското вдъхновение настъпва тогава, когато вашата любима муза ви прави изкуствено дишане уста в уста.

* * *
Животът – това е рана, която се лекува сама. На мен са ми скъпи страданията, защото от тях се раждат радости.

* * *
Да пратя ли моята тъга по дяволите. Махнете ме от мен.

* * *
Аз отговарям за творчеството си пред страната, която пее и слуша моите песни, въпреки че не ги рекламират нито радиото, нито телевизията, нито концертните организации.

* * *
Няколко пъти вече бях погребван, няколко пъти заминавах, няколко пъти лежах в затвора, при това такива срокове, че трябва още сто години да живея. Едно момиче от Новосибирск ме попита: „Вярно ли е, че сте умрял?” Аз казвам: „Не знам!”

* * *
Щом ще има дебати с водка, отговор дай: „Не, момчета-демократи, само чай!”

* * *
А на неутралната полоса цветята са с необикновена красота!

* * *
Аз не обичам младежите, с тях е скучно, трябва да веселя самия себе си, а на мен не ми е интересно със себе си.

* * *
При запознанство аз винаги виждам в човека само доброто. Докато човекът сам не докаже обратното.

* * *
Скучно е да живееш като папагал. Гадина с дълъг живот. Не е ли по-добре приживе да бъдеш нормален човек.

* * *
Аз мисля, че учените са ни излъгали, има дупка в теорията им, прорез: развитието се движи не по спирала, а безредно, разпокъсано, напреки.

* * *
Изпращайки залеза, ние живеем с очакване на изгрева, и влюбени в морето, живеем с очакване на земята.

* * *
Аз имам твърде много приятели. Бог ме е наградил. Едни пият и на мен не дават, други не пият, но не ме упрекват. Всички приятели са еднакви – не защото си приличат, а защото са приятели. И аз без тях ще загина, това е точно. Най-много от всичко се боя да не разочаровам някого от тях. Това ме държи през цялото време и на сцената, и в песните, и в самохвалството ми.

* * *
Тук понякога се ражда цунами и разрушава всичко в душата и в главата.

* * *
Аз уважавам всички професии, ако човекът е професионалист.

* * *
Цялото човечество отдавна е хронично болно и през цялата история е обречено да боледува.

* * *
Утрото е по-мъдро от вечерта, но и във вечерта има нещо.

* * *
Сам бог не би успял да създаде нищо, ако нямаше материалец.

* * *
Вратите у вас са широко отворени, а душата е заключена.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Высоцкий
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ

* * *
Коридоры кончаются стенкой, а тоннели выводят на свет.

* * *
Я – дышу, а значит я люблю, я – люблю, а значит я живу!

* * *
Снег без грязи, как долгая жизнь без вранья.

* * *
Зачем мне быть душою общества, когда души в нем вовсе нет.

* * *
Поэты ходят пятками по лезвию ножа и режут в кровь свои босые души.

* * *
Я всегда ищу в людях только хорошее. Плохое они сами покажут.

* * *
Нас всегда заменяют другими, чтобы мы не мешали вранью.

* * *
Если отвернутся, значит недостаточно любили.

* * *
– Что бы ты подарил любимому человеку, если бы был всемогущ?
– Ещё одну жизнь!

* * *
В этом мире я ценю только верность. Без этого ты никто и у тебя нет никого. В жизни это единственная валюта, которая никогда не обесценится.

* * *
Не восхищайся прошлогодним небом, не возвращайся где был рай когда-то, и брось дурить! Иди туда – где не была.

* * *
У меня есть претензии к моей стране, но обсуждать их буду не с вами.

* * *
Ходят сплетни, что не будет больше слухов абсолютно. Ходят слухи, будто сплетни запретят.

* * *
Мою страну, как тот дырявый кузов, ведет шофер, которому плевать.

* * *
Никогда не суди с первого взгляда ни о собаке, ни о человеке. Потому что, простая дворняга может иметь добрейшую душу, а человек приятной наружности может оказаться редкой сволочью.

* * *
Какая роль жизненного опыта в художественном творчестве? Это только база. Человек должен быть наделен фантазией, чтобы творить. Он, конечно, творец в том случае, если чего-то там такое рифмует или пишет, основываясь только на фактах. Реализм такого рода был и есть. Но я больше за Свифта, понимаете? Я больше за Булгакова, за Гоголя. Жизненный опыт? Но представьте себе, какой был уж такой гигантский жизненный опыт у двадцатишестилетнего Лермонтова. Главное – свое видение мира.

* * *
Надо, надо сыпать соль на раны, чтоб лучше помнить, пусть они болят.

* * *
Толка нет от мыслей и наук, когда повсюду – им опроверженье.

* * *
Сколько слухов наши уши поражает, сколько сплетен разъедает, словно моль.

* * *
Чистая правда когда-нибудь восторжествует, если проделает тоже, что явная ложь.

* * *
Весь мир на ладони – ты счастлив и нем и только немного завидуешь тем, другим – у которых вершина еще впереди.

* * *
Разницы нет никакой между Правдой и Ложью, если, конечно, и ту и другую раздеть.

* * *
Все научились маски надевать, чтоб не разбить свое лицо о камни.

* * *
Мимо настоящего трудно пройти.

* * *
Когда разговариваешь с людьми, чаще улыбайся. Люди это любят.

* * *
Я когда-то умру – мы когда-то всегда умираем.

* * *
Леночка, ты успокойся, все будет хорошо или плохо.

* * *
Купола в России кроют чистым золотом – чтобы чаще Господь замечал.

* * *
Самое обидное – знать что все зря, а старался.

* * *
Истинное вдохновение наступает тогда, когда ваша любимая муза делает вам искусственное дыхание через рот.

* * *
Жизнь – это рана, которая лечится сама. Мне дороги страдания, потому что из них рождаются радости.

* * *
Не послать ли тоску мою к черту. Уберите меня от меня.

* * *
Я отвечаю за свое творчество перед страной, которая поет и слушает мои песни, несмотря на то, что их не пропагандируют ни радио, ни телевидение, ни концертные организации.

* * *
Несколько раз я уже похоронен, несколько раз уехал, несколько раз отсидел, причем такие сроки, что еще лет сто надо прожить. Одна девочка из Новосибирска меня спросила: „Правда, что вы умерли?” Я говорю: „Не знаю”.

* * *
Будут с водкою дебаты, – отвечай: „Нет, ребята-демократы, – только чай!”

* * *
А на нейтральной полосе цветы необычайной красоты!

* * *
Я молодых ребят не люблю, с ними скучно, надо самой себя веселить, а мне с самой собой неинтересно.

* * *
При знакомстве я всегда вижу в человеке только хорошее. Пока сам человек не докажет обратное.

* * *
Досадно попугаем жить. Гадюкой, с длинным веком. Не лучше ли, при жизни быть Приличным человеком.

* * *
Я думаю – ученые наврали, прокол у них в теории, порез: развитие идет не по спирали, а вкривь и вкось, вразнос, наперерез.

* * *
Провожая закат, мы живем ожиданьем восхода, и влюбленные в море, живем ожиданьем земли.

* * *
У меня очень много друзей. Меня Бог наградил. Одни пьют и мне не дают, другие не пьют, но на меня не пеняют. Все друзья на одно лицо – не потому, что похожи, а потому, что друзья. И я без них сдохну, это точно. Больше всего боюсь кого-то из них разочаровать. Это-то и держит всё время в нерве и на сцене, и в песнях, и в бахвальстве моём.

* * *
Здесь иногда рождаются цунами и рушат все в душе и голове.

* * *
Я уважаю вообще все профессии, если человек в них профессионал.

* * *
Всё человечество давно хронически больно, и всю историю оно болеть обречено.

* * *
Утро вечера мудренее, но и в вечере что-то есть.

* * *
Сам бог не сумел бы создать ничего, не будь у него матерьяльца.

* * *
Двери настежь у вас, а душа взаперти.




---------------
Руският поет, певец и актьор Владимир Семьонович Висоцки (Владимир Семёнович Высоцкий) е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. През 1955 г. е приет във факултета по механика при Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“, а през 1956 г. постъпва в класа за актьори към Школата-студия към Московски художествен академичен театър „Немирович-Данченко“, където е студент до 1960 г. От 1960 до 1961 г. е  актьор в театър „Пушкин“ в Москва, от 1961 до 1964 г. е актьор по договори с киностудиите в страната, а от 1964 до 1980 г. е актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва. Един от най-известните бардове в Съветския съюз, той е автор на над 800 песни и над 1100 стихотворения, изнасял е концерти в много държави по света, има десетки роли в театъра и над 30 филмови роли. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва.