Добрият човек

Автор:Генка Богданова

Ще ви разкажа за  „Онзи човек”
Виждах душата му в погледа мек.
„Успелите” хора, знам, го презираха.
За човек жалък те го намираха.

За тях той  беше смешен човек:
„ Гледайте,  в джоба на своя елек,
 глупакът смешен, вместо пари
носи на птиците гладни трохи!”

А беден и гладен бе този човек!
За себе си нямаше даже геврек.
“... и в зимната буря, глупав човек,
скитник покривал със своя елек!”

Познавах с радост този човек.
Благородство откривах в погледа мек.
Ранената  птица в пазва прибра,
лекува я дълго с любов, с топлина.

“... гол и премръзнал, луд човек,
за децата извайва снежен човек!”
А кой  забеляза в очите добри,
как топлина от сърцето струи?

И, че отронваше  често сълза -
за чуждата болка, за чужда тъга?
“Вижте го, вижте го, жалък човек!”...
За бездушните бе безполезен човек.

Шушукаха с присмех, сочеха с пръст,
сърцето му сякаш ковяха на кръст.
А той се усмихваше. Чуден човек!
А той им прощаваше. Светъл човек!

Аз с радост познавах този човек,
за мене той беше ДОБРИЯТ ЧОВЕК!