/текст за песен/
Автор: Генка Богданова
Падат звезди, шепнат вълни,
морският бриз ги люлее.
Като очи, пълни с сълзи,
фарът самотен светлее.
Тръгваме пак, в нощния мрак,
с кораба бял във морето.
А от брега светъл маяк
гали със „Сбогом!“ сърцето.
Верен другар, морският фар,
чака в дома да се върнем.
Като баща, мъдър и стар,
родния бряг да прегърнем.
С жадни очи, пълни с лъчи,
фарът в морето се взира.
Радостен вик вече звучи:
„Корабът бял се прибира!“
Морският фар
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117090206008
Свидетельство о публикации №117090206008
Рецензии