Изстрелът в нощта, която пада,
се уплашва, дълго не звучи.
И беглецът спира, бавно ляга
по колене, после по очи.
Твоята ръка ли беше брадва,
моята ли— кой ще разбере.
А човекът падна, значи, трябва
да умре.
И ние отминаваме далече,
и само който във нощта лежи,
говори, че кръвта на враговете
не тежи.
О, тя тежи, тежи като земята,
но ний вървим с пресъхнали гърди,
спасили любовта и свободата
за този, който вече се роди.
Христо Фотев
Обычных граждан выстрел ночью
пугает вдруг, но сном борим,
проходит вмиг, и если точен,
неповторим.
Беглец обмяк, и на колени...
Закон суров, ещё устав...
Упал: на месте преступленья
наган достал.
Уходим мы, а враг народа
в крови лежит на мостовой,
в крови унылой как погода
лежит чужой.
Мы с пересохшими губами
свободу, счастье и любовь
храним для нас: стекай под камень,
гнилая кровь.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Из Христо Фотева, Обычных граждан выстрел ночью...
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2017
Свидетельство о публикации №117090109226
Свидетельство о публикации №117090109226
Рецензии