Автор: Генка Богданова
Понякога, дори да си наблизо,
чувствам, че далече си от мен
и вместо ласката на бриза,
яростно ме брули северняк студен.
Понякога ме гледаш, а не виждаш
чувствата бушуващи у мен,
и с безразличие обиждаш
духът ми – все към тебе устремен.
Понякога, студен и безразличен,
ти вървиш до мене мълчалив
и този свят е тъй безличен,
тъй мрачен, тъжен, тъй отровно-сив.
Но щом в очите ти, със цвят небесен,
греят ласкавите две слънца,
душата ми запява песен,
пърхат в мене пеперудени крилца.
И аз забравям, ветрове студени,
прощавам ти сълзи, тъга
и в моите очи засмени
бликат обич, ласка, нежност, и нега.
Светът – усмихнат е и пъстроцветен,
блеснал с цветовете на дъга,
е тъй красив, така приветен,
забравил скръб, обиди и тъга.
И любовта в сърцето ми ликува,
чувствам, че душата ми лети…
За тези мигове си струва,
в радост и в тъга, до мене да си ти!
БЪДИ ДО МЕН!
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117083100221
Свидетельство о публикации №117083100221
Рецензии