Н. Лилиев, Зарницы странной юности моей...

Зарницы странной юности моей
ведите меня ночью до предела,
любите меня прежнего сильней,
как я любил вас искренне и смело!

Я нисхожу с неведомых вершин
в сырую тьму унылой преисподней
без огоньков— не я их потушил—
безоблачно-лазурныйх, но бесплодных.

Был ярок день в глазах ещё черно,
и миражи как сны вечерне-серы.
Душа пути не празднует давно,
но негасима молодости вера,

что в добрый час невзгодам вопреки
безропотных, безгрешных, примирённых,
не знающих унынья и тоски,
я встречу вас, родные, вновь зажжённых.

зарницы странной юности моей...
Ведите меня ночью до предела,
любите меня прежнего сильней,
как я любил вас искренне и смело!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Светкавици на мойта ранна нощ
и пламъци на мойта странна младост,
бъдете ми в тъмите верен вожд
бъдете ми в тъмите нова радост!

Аз слизам от незнайни върхове
в усоите на мрачни преизподни
и моите безбурни бленове
са бленове лазурни и безплодни.

Аз дебнех сенките на ведър сън
сред зноен ден, сред трепнала омара,
душата ми не лъхна сватбен звън,
но не угасна скръбната ми вяра,

че в светъл час, над бури и мъгла,
безмълвни, примирени и безгрешни,
утехата на мойта орис зла
отново възродени ще ви срещне,

светкавици на мойта ранна нощ
и зарници на мойта странна младост…
Бъдете ми в тъмите верен вожд,
бъдете ми в тъмите нова радост!

Николай Лилиев