Карма

Автор:Генка Богданова

/На моето семейство/


Щом духът ми към Отвъдното поеме,
напуснал уморената ми тленна плът,
аз зная, че си със себе си ще вземе
скъп спомен за семейството ми в своя път.

И с този скъпоценен дар обременен,
дори да броди сред Всемира векове,
той ще се върне на земята прероден
когато Любовта назад го призове.

В душата на дете невинно въплътен,
отворил жадно за живота нов очи,
духът ми от надежди нови окрилен,
ще полети щастлив сред слънчеви лъчи.
 
Майчината нежна ласка ще познае,
ще го погали татковия поглед благ,
и през радостните сълзи ще признае,
че е жадувал той за своя роден праг.

Както някога, в живота ми предишен,
към бъдещето ново смело устремен
и загърбил без тъга света възвишен
духът ще ражда земните мечти у мен.

Прероден и млад, и дързък, неспокоен
ще пожелае пак на воля да лети,
ще се скита и да пее– птица пойна,
ще търси скъпите изгубени следи.

Ще го водят спомените съхранени
по стария ми път, белязан със Любов,
към любимите ми хора - преродени,
повикани назад от моя страстен зов.

Преминали през време и пространство,
душите наши, зная, ще се съберат.
Любовта е знак за вечност, постоянство,
силните ни чувства не могат да умрат!