Тъжна песен

Автор: Генка Богданова

Само тя ти остана! Само тя ти остана –
тази болка – камбана, която да възвести:-
младостта си замина, любовта те отмина,
а самотна и тъжна отново   си ти.
 
Сега той те търси, сега ти говори
тъй дълго очаквани мили  слова.
Но как ще отключи, но как ще отвори,
душата, която сам  в лед окова?
 
Само тя ти остана! Само тя ти остана-
незарастваща рана  от мъртви мечти.
Обичаше  силно, но бе нежелана.
Сега  те обикна, но безразлична си ти.
 
Душата е птица, душата е птица,
но твоята  не разтвори  крила.
Душата е цвете. Душата е цвете,
но без обич твоята не разцъфтя.

 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Лишь тебе досталась, лишь она с тебой осталась
Эта боль стучит набатом – грустной вестью у виска
Твоя юность пролетела и любовь совсем истлела
Наблюдаешь одинока, как проносятся века.
 
Поздно уже заводить разговоры
Уже не помогут любые слова
Судьбу не отключишь, не переспоришь
Век твою душу в льды заковал.
 
Лишь она тебе досталась, лишь она тебе досталась
Кровоточащая рана – твои мёртвые мечты
Безответно почему-то ты любила и влюблялась
А сегодня безразлична ко всему на свете ты.
 
Душа словно птица,  душа словно птица
Твоя не сумела расправить крыла
Душа как  цветочек, душа как цветочек
Но без любви твоя не расцвела.


Рецензии