Христо Фотев. Стихотворение

Стихотворение

Аз помня— свиреше брега
като търба, сияйно медна.
И сбогувахме без тъга,
целувката ми бе последна.

И ти отплува от брега.
И стала ти в далечината
вълна в прозрачната вълна
и светлината —в светлината.

Христо Фотев


Стихотворение

Я поиню берег не реки,
и рёв прибоя не победный.
И мы прощались у реки,
и поцелуй наш был последний.

И ты однажды уплыла,
и стала синею волною,
и дальним светом— так бела,
и растворилась в жёлтом зное.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии