Христо Фотев. Маленькая баллада...

Малката балада за голяма река
             
           на Серафим Северняк

Реката свети, после потъмнява,
реката има ласкава ръка.
И отминава —и не отминава—
навсякъде и винаги река.

От пролетта, навярно, много бистри
изгряха в нея пролетни звезди
и рибите— детинските й мисли—
блестяха златните в сини води.

И всичко беше ново, по-огромно.
Аз дълго гледах в тъмната вода.
и можех лесно вече да си спомня
какво съм бил, преди да се родя.

Христо Фотев


Маленькая баллада о большой реке

            Серафиму Северняку
Сияя утром, вечером темнея,
река ласкает нежною рукой.
Река течёт и остаётся. С нею
всегда и врозь во мне её покой.

С весны, наверно, звёзды в ней горели,
прадавние и детские вдвойне,
и золотые— родников капели—
блестели рыбки в синей глубине.

Всё было новым, и таким огромным.
Я засмотрелся в тёмный перекат,
и мог уже довольно точно вспомнить,
чем был на свете, не рождён пока.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии