Михаил Лермонтов - Когда, надежде недоступный

Михаил Лермонтов
* * *Когда, надежде недоступный

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

* * *

Кога надежда не намирам,
не любя, нито пък скърбя,
греха на младостта немирна
в страдание да изплатя;
когато пред очите ясно
живяното видях пред мен,
от всичко свято и прекрасно
аз чувствах, че съм отчужден, -
тогаз молитва безразсъдна
пред Бога дълго аз шептях
и чух вълшебен глас, отвъден.
"Какво ти искаш?" -  прокънтя. -
Унил си ти? Не съм виновен;
смири летежа на страстта,
бъди студен, бъди спокоен,
тъй както другите в света.
Било блаженството лъжливо.
Нима ти жалиш за мечти?
Глупак! Тояжка търпеливо
вземи и в път далеч тръгни;
Преминеш ли ти през пустиня,
през град разкошен и прочут,
не се прекланяй пред светини
и не гради за теб приют.

между 1835-1841
Превод: Мария Шандуркова, 23.08.2017 г.

--------------------------------

КогА надЕжда не намИрам,
не лЮбя, нИто пък скърбЯ,
грехА на младосттА немИрна
в страдАние да изплатЯ;
когАто пред очИте Ясно
живЯното видЯх пред мЕн,
от всИчко свЯто и прекрАсно
аз чУвствах, че съм отчуждЕн, -
тогАз молИтва безразсЪдна
пред БОга дЪлго Аз шептЯх
и чУх вълшЕбен глАс, отвЪден.
"КаквО ти Искаш?" -  прокънтЯ. -
УнИл си тИ? Не сЪм винОвен;
смирИ летЕжа на страсттА,
бъдИ студЕн, бъдИ спокОен,
тъй кАкто дрУгите в светА.
БилО блажЕнството лъжлИво.
НимА ти жАлиш за мечтИ?
ГлупАк! ТоЯжка търпелИво
вземИ и в пЪт далЕч тръгнИ;
премИнеш ли ти през пустИня,
през грАд разкОшен и прочУт,
не сЕ преклАняй пред светИни
и не градИ за тЕб приЮт.

-----------------------------

* * *

Когда, надежде недоступный,
Не смея плакать и любить,
Пороки юности преступной
Я мнил страданьем искупить;
Когда былое ежечасно
Очам являлося моим
И всё, что свято и прекрасно,
Отозвалося мне чужим, —
Тогда молитвой безрассудной
Я долго Богу докучал
И вдруг услышал голос чудный.
«Чего ты просишь? — Он вещал. —
Ты жить устал? Но я ль виновен;
Смири страстей своих порыв,
Будь, как другие, хладнокровен,
Будь, как другие, терпелив.
Твое блаженство было ложно.
Ужель мечты тебе так жаль?
Глупец! Где посох твой дорожный?
Возьми его, пускайся в даль;
Пойдёшь ли ты через пустыню
Иль город пышный и большой,
Не обожай ничью святыню,
Нигде приют себе не строй.

между 1835-1841