Ирина Кнорринг Я не умею говорить слова Аз не умея

„Я НЕ УМЕЮ ГОВОРИТЬ СЛОВА...”
Ирина Николаевна Кнорринг (1906-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ НЕ УМЕЯ ДА РЕДЯ СЛОВА

Аз не умея да редя слова,
звучащи само като семпли думи.
Със стихове говоря в миг безумен,
когато в огън запламти глава.

Не ще слухът пикантната мълва
да ме докосва с мръсните си длани.
Години осемнайсет – сякаш урагани –
узакониха своите права.

Ако пък някой приближи към мен,
погледнал ме с добра усмивка ясна,
ще се превърне в друг човек. Напразно

ще се стреми към пролетния ден.
Аз тъй безпомощно, тъй безучастно
на полусън зловещ съм в тежък плен.


Ударения
АЗ НЕ УМЕЯ ДА РЕДЯ СЛОВА

Аз не уме́я да редя́ слова́,
звуча́шти са́мо като се́мпли ду́ми.
Със сти́хове гово́ря в ми́г безу́мен,
кога́то в о́гън запламти́ глава́.

Не ште́ слухъ́т пика́нтната мълва́
да ме доко́сва с мръ́сните си дла́ни.
Годи́ни осемна́йсет – ся́каш урага́ни –
узакони́ха сво́ите права́.

Ако пък ня́кой приближи́ към ме́н,
погле́днал ме с добра́ усми́вка я́сна,
ште се превъ́рне в дру́г чове́к. Напра́зно

ште се стреми́ към про́летния де́н.
Аз тъй безпо́моштно, тъй безуча́стно
на полусъ́н злове́шт съм в те́жък пле́н.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ирина Кнорринг
Я НЕ УМЕЮ ГОВОРИТЬ СЛОВА...

Я не умею говорить слова,
Звучащие одними лишь словами.
Я говорю мгновенными стихами,
Когда в огне пылает голова.

Мне слух не ранит острая молва,
Упрек не тронет грязными руками.
А восемнадцать лет – как ураган, как пламя, –
Вступили, наконец, в свои права.

И если кто-нибудь войдет ко мне,
И взглянет мне в глаза улыбкой ясной, –
Он не таким уйдет назад. Напрасно

Он будет думать о своей весне.
Я так беспомощно, так безучастно
Томлюсь в каком-то жутком полусне.

               1924 г.




---------------
Руската поетеса Ирина Кноринг (Ирина Николаевна Кнорринг) е родена на 21 април/4 май 1906 г. в с. Елшанка, Самарска губерния. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст. Живее в Харков, Ростов на Дон и Севастопол. През 1920 г. емигрира със семейството си в Тунис, а от 1925 г. живее във Франция. Посещава лекции в Руския народен университет и в историко-филологическия факултет при Сорбоната, учи във Френско-руския институт по социални и обществени науки. Посещава сбирките на Съюза на младите поети и писатели. Публикува стихове в емигрантски вестници и списания като „Годы”, „Грани”, „Звено”, „Новое русское слово”, „Новый журнал”, „Перезвоны”, „Последние новости”, „Россия и славянство”, „Русские записки”, „Своими путями”, „Студенческие годы”, „Эос” и др. Нейни стихове излизат в антологите „Якорь”, „На Западе” и „Муза диаспоры”. Автор е на стихосбирките „Стихи о себе” (1931 г.) и „Окна на Север” (1939 г.). Умира на 23 януари 1943 г. в Париж, Франция. През 1949 г. баща й издава стихосбирката й „После всего”.