Николай Греков Нет, полно! Не пойду к ней с голово

„НЕТ, ПОЛНО! НЕ ПОЙДУ К НЕЙ С ГОЛОВОЙ ПОКОРНОЙ...”
Николай Порфирьевич Греков (1807-1866 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ, СТИГА! НЯМА ДА СКЛОНЯ ГЛАВА ПОКОРНА

Не, стига! Няма да склоня глава покорна,
на хладната й гордост няма да се дам;
дори измъчван от тъгата си упорна,
съмнения, копнежи властни, мисъл черна,
но няма да се видя с нея. Все пак, знам:

щом си припомня погледа й, нейно слово,
дори и само звук – и секва порив див,
и оправдание в душата е готово,
и нежни вече са очите й сурови,
отново аз съм весел, доверчив, щастлив,

и няма вече нерешен въпрос в душата,
момчешките мечти без край ще се роят,
ще гледа тя приветливо или чепато
деня, а вечерта гърмящи колелата
отново заедно пред входа мил ще спрат.


Ударения
НЕ, СТИГА! НЯМА ДА СКЛОНЯ ГЛАВА ПОКОРНА

Не, сти́га! Ня́ма да склоня́ глава́ поко́рна,
на хла́дната й го́рдост ня́ма да се да́м;
дори́ измъ́чван от тъга́та си упо́рна,
съмне́ния, копне́жи вла́стни, ми́съл че́рна,
но ня́ма да се ви́дя с не́я. Все́ пак, зна́м:

штом си припо́мня по́гледа й, не́йно сло́во,
дори́ и са́мо зву́к – и се́ква по́рив ди́в,
и оправда́ние в душа́та е гото́во,
и не́жни ве́че са очи́те й суро́ви,
отно́во а́з съм ве́сел, доверчи́в, штастли́в,

и ня́ма ве́че нереше́н въпро́с в душа́та,
момче́шките мечти́ без кра́й ште се роя́т,
ште гле́да тя́ приве́тливо или чепа́то
деня́, а вечерта́ гърмя́шти колела́та
отно́во за́едно пред вхо́да ми́л ште спра́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Греков
НЕТ, ПОЛНО! НЕ ПОЙДУ К НЕЙ С ГОЛОВОЙ ПОКОРНОЙ...

Нет, полно! – Не пойду к ней с головой покорной;
Холодной гордости не дам я торжества;
И пусть измучаюсь тоской моей упорной,
Желаньем огненным, сомненьем, думой черной,
Но не увижусь с ней. Напрасные слова:

Лишь вспомню взгляд ее, одно ее лишь слово,
Один лишь звук речей – и гнева смолк порыв,
И оправдание в душе для ней готово,
И нежным кажется мне взгляд ее суровый,
И снова весел я, доверчив и счастлив,

И нерешенного уж нет в душе вопроса,
И снова нет мечтам ребяческим конца,
И взглянет ли она приветливо иль косо –
Что нужды: вечером гремящие колеса
Вновь остановятся у милого крыльца.

               1859 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Николай Греков (Николай Порфирьевич Греков) е роден на 21 февруари/5 март 1807 г. в с. Казанско, Тулска губерния. Пише стихове от детските си години, първото му отпечатано стихотворение е от 1825 г. в сп. „Московский телеграф”. Завършва Московския университет (1827 г.). От 1827 до 1833 г. е в състава на Московското дворянско депутатско събрание. Публикува поезия в издания като „Библиотека для чтения”, „Литературная газета”, „Пантеон”, „Отечественные записки”, „Развлечение”, „Москвитянин” и др. Превежда от английски, френски, немски и испански език творби на Гьоте, Шекспир, Хайне, Калдерон, Жирарден, Мюсе, Юго и др. По много от стиховете му се изпълняват песни, създадени от композитори като Гурильов, Мусоргски, Алябиев, Чайковски, Рахманинов и др. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1860 г.), „Новые стихотворения” (1866 г.), книгата „Рассказы и очерки” (1865 г.) и водевила „Ещё роман на большой дороге, или Чему быть, тому не миновать” (поставен на сцената на Болшой театър през 1832 г.). Умира през лятото на 1866 г. в имението си в Ефремовски уезд, Тулска губерния.