Михаил Деларю Могила поэта Гробът на поета

„МОГИЛА ПОЭТА”
Михаил Данилович Деларю (1811-1868 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГРОБЪТ НА ПОЕТА
                В памет на Веневитинов

Пътнико, знай: тук лежи аонид на възпитаник страстен –
младата гръд на певеца плам вдъхновен изгори!
Пътнико, скъпо ценят го безсмъртните сред небесата!
Тежко горя Прометей, хищник на огъня свят!

               * Дмитрий Веневитинов (1805-1827 г.) – руски поет, писател и преводач.
               * Аониди – музи на изкуствата в древногръцката митология.


Ударения
ГРОБЪТ НА ПОЕТА

Пъ́тнико, зна́й: тук лежи́ аони́д на възпи́таник стра́стен –
мла́дата гръ́д на певе́ца пла́м вдъхнове́н изгори́!
Пъ́тнико, скъ́по ценя́т го безсмъ́ртните сред небеса́та!
Те́жко горя́ Промете́й, хи́штник на о́гъня свя́т!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Деларю
МОГИЛА ПОЭТА
                Посвящается памяти Веневитинова
 
Путник, узнай: здесь лежит аонид вдохновенный питомец:
Грудь молодую певца огнь вдохновения сжег!
Путник! бессмертные дорого ценят небес достоянье!
Тяжко страдал Промефей, хищник святого огня!

               1830 г.




---------------
Руският поет и преводач Михаил Деларю (Михаил Данилович Деларю) е роден в началото на 1811 г. в гр. Казан. Завършва Императорския царскоселски лицей (1829 г.). Първите му поетични публикации са от 1829 г. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство и в Министерството на вътрешните работи, през 1832 г. е градоначалник, а от 1833 г. е секретар в канцеларията на Военното министерство. Публикува стихове в издания като „Литературная газета”, „Северные цветы”, „Литературные прибавления к Русскому Инвалиду”, „Библиотека для чтения”, „Современник” и др. Знае западни и древни езици, превежда творби на Шилер, Юго, Овидий, Вергилий и др. Автор е на стихосбирката „Опыты в стихах” (1835 г.), сред по-известните му творби са „Падший серафим” (1827 г.), „Сельская поэма” (1829 г.), „Превращение Дафны”(1829 г.), „Сон и Смерть” (1831 г.) и „Ангелу-хранителю” (1837 г.). След 1839 г. изоставя поезията. Умира на 24 февруари 1868 г. в гр. Харков.