Доброслов

„ДОБРОСЛОВ“
(триптих)

Псветено на Националния литературен празник в с. Добрич
- Димитровград, България

Песни се изливат в добричките ниви,
край параклис дивен блика вода жива.

Струите запяват в чучури сребристи,
те живот даряват и души пречистват.

Цвят и зърно светят от недра незрими,
грейнали в полето, кипнали в градини.

Във земята диша чудна Божа сила,
пратена е свисше, с нищо несравнима.

Богородична икона в ореола свети,
Майката-Мадона бди от вековете.


* * *

Събират думите лъчите
във обръч слънчев  - „Доброслов“.
На сцена малка сред тревите
поети леят Благослов.

Словата-слънчогледи греят,
в душите парва огън свят!
Камбана въздуха люлее
в нестихващия кръговрат.

Вода лечебна тука блика
край манастирски светъл зид
и глас от древността прониква,
молитва трепетна шепти.

Преплитат се слова в молитви
и сякаш зрели класове
стопанина за жътва викат,
звънят в полето гласове.

И слушат птици и дървета...
Марица с тихите води
понася в пътя стиховете,
сам Бог съдбата им следи!

* * *

Добри слова поетите събират
от птици, от потоци, дървеса!
Слова добри не бива да се скриват,
извират те от чистите сърца.

Тъй много извори край нас бълбукат,
листа шептят, потокът ромоли,
два гълъба пред изгрева си гукат
и майката на рожбата мълви.

Когато вятър тих листата рони,
душите утешава за покой,
пречупва ураганът сухи клони,
от черна мъка е дъждът порой.

Стаява слънцето горещи чувства,
в недрата земни дебне земетръс,
човекът пак разпънат е на Кръста,
посипан е с космическата пръст.

И с усета на сребърни камбани
трепти в поета звук и светлина,
небе усеща и човешки рани
в сърцето си лекува със слова.

Самотници на времето са вечни
поетите в космичния си път.
Отблъсквани, но винаги човечни,
в душите  обич и добро таят.

6-14.08.2013 г.
Мария Шандуркова

На снимката – Чешмата край манастира, с Добрич
Фото: Станимира Делчева