Константин Антипов Песенка некоей птички Песничка

„ПЕСЕНКА НЕКОЕЙ ПТИЧКИ”
Константин Михайлович Антипов (1883-1919 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕСНИЧКА НА НЯКАКВА ПТИЧКА

С черен блик крила са бяли,
глас и силен, и красив.
Песен, ах, не би изпяла
с пъстър даден ти мотив!

Щом опиташ звуци святи
зов сърдечен да гласи –
в миг подрязват ти перата,
и главата си пази...

Затова аз, птичка здрава,
предпазливо с клюн еча:
дреболии ще възпявам,
важното ще премълча.


Ударения
ПЕСНИЧКА НА НЯКАКВА ПТИЧКА

С че́рен бли́к крила́ са бя́ли,
гла́с и си́лен, и краси́в.
Пе́сен, а́х, не би́ изпя́ла
с пъ́стър да́ден ти моти́в!

Што́м опи́таш зву́ци свя́ти
зо́в сърде́чен да гласи́ –
в ми́г подря́зват ти пера́та,
и глава́та си пази́...

Затова́ аз, пти́чка здра́ва,
предпазли́во с клю́н еча́:
дреболи́и ште възпя́вам,
ва́жното ште премълча́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Антипов
ПЕСЕНКА НЕКОЕЙ ПТИЧКИ

Крылья – белы с черной рябью,
Голос силен и красив.
Ах! – не петь бы песню рабью
На заказанный мотив!

А попробуй звуки вверь я
Зову сердца своего –
Обкарнают живо перья,
Да и голову... того.

Оттого-то мощным клювом
Осторожно я стучу:
Про пустяк всегда спою вам,
А о важном – промолчу.

               1909 г.




---------------
Руският поет, публицист и преводач Константин Антипов (Константин Михайлович Антипов) е роден на 26 декември 1882/7 януари 1883 г. в Петербург. Като студент многократно е арестуван за участие в антидържавни митинги. Завършва Киевския университет (1910 г.). Първите му публикации са в сп. „Стрелы” през 1905 г. Публикува  стихотворения, фейлетони, памфлети, басни и епиграми в издания като „Сатирикон”, „Известия ВЦИК”, „Новый Сатирикон”, „Час полуденный”, „Стрекоза”, „Будильник”, „Солнце России”, „Сеиний журнал”, „Лукоморье”, „Божья коровка”, „Грядущий день”, „Журнал для всех” и др. Ползва литературните псевдоними Красный, А. Зарницын и др. Превежда западноевропейска поезия, през 1910 г. издава сборника „Молодые немецкие поэты”. От 1917 до 1919 г. завежда отдели във в. „Беднота”, сп. „Свободный час” и в. „Коммунар”. Умира в началото на декември 1919 г. в с. Раевка, Уфимска губерния. Негови стихове и поетични преводи са включени в сборници като „Поэзия Революционного Социализма” (1919 г.), „Поэты Сатирикона. Русская сатира 1908-1917 гг.” (1974 г.), „Русские писатели. 1800-1917” (1989 г.) и др.