Дмитрий Шестаков Измена Измяна

„ИЗМЕНА”
Дмитрий Петрович Шестаков (1869-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИЗМЯНА

От бреговете сънни, гдето кротко стине
вълна безропотна в затишието синьо,
от тесен залив, гдето призори едва
приплясва под весло дълбоката трева,
с бърборенето на приветлива наяда
душа мечтаеше за слънчеви награди –
прости, любима! Мен зоват ме широти,
стомана гневна там зад зъбери блести –
на боя в смъртните капризи да потъна
и да изпия своята съдба до дъно.


Ударения
ИЗМЯНА

От брегове́те съ́нни, где́то кро́тко сти́не
вълна́ безро́потна в зати́шието си́ньо,
от те́сен за́лив, где́то при́зори едва́
припля́сва под весло́ дълбо́ката трева́,
с бърбо́ренето на приве́тлива ная́да
душа́ мечта́еше за слъ́нчеви награ́ди –
прости́, люби́ма! Мен зова́т ме широти́,
стома́на гне́вна та́м зад зъ́бери блести́ –
на бо́я в смъ́ртните капри́зи да потъ́на
и да изпи́я сво́ята съдба́ до дъ́но.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Шестаков
ИЗМЕНА

От сонных берегов, где в ласковом покое
Волны безропотной затишье голубое,
От узкой заводи, где на заре едва
Плескалась под веслом глубокая трава
И в раннем лепете приветливой наяды
Душе мечталися бесценные награды, –
Прости, любимая! – я порываюсь вдаль
За черный гребень гор, где гневно блещет сталь,
И в смертных прихотях, и в долгих воплях боя
Хочу испить до дна призванье роковое.

               1900 г.




---------------
Руският поет, литературовед и преводач Дмитрий Шестаков (Дмитрий Петрович Шестаков) е роден на 29 октомври/10 ноември 1869 г. в гр. Казан. Завършва историко-филологическия факултет на Казанския университет (1903 г.). Превежда творби на Омир, Гьоте, Овидий, Софокъл, Аристофан и др. Публикува стихове, поетични преводи и литературна критика в издания като „Ученых записках Казанского университета”, „Новый путь”, „Свиток”, „Лит. воспоминания”, „Простор”, „Новый журнал”, „Russian Literature”, „Побережье” и др. От 1909 г. преподава в Новорусийския университет, от 1911 до 1922 г. е професор в катедра класическа филология при Казанския университет, доктор по гръцка словесност (1915 г.), от 1915 до 1931 г. е професор в Далекоизточния държавен университет във Владивосток, след което се връща в Казанския университет. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1900 г.), на литературоведческите трудове „Исследования в области греческих народных сказаний о святых” (1910 г.), „Опыт изучения нар. речи в комедии Аристофана” (1913 г.) и на книги с преводна поезия. През 30-те години подготвя поетичен сборник с яркия цикъл „Владивостокские ямбы”, но не успява да издаде книгата. Умира на 17 юни 1937 г. в Казан.