Сергей Синегуб Нива Нивата

„НИВА”
Сергей Силович Синегуб (1851-1907 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НИВАТА

Нива ти, нивичка, с мъка разравяна,
после със сълзи поливана, давена!
Ширни талази защо си отхвърлила,
бедна, защо не шумиш пълнозърнеста?

Тихо сред жарката угар на нас
казва с тъга изтощеният клас:
„Радост изчезна – вилнее безводие,
сякаш в пустиня земята безплодна е!

Падна се лято жестоко – облъчва ни
и безпощадно е яркото слънчице!
Боже, смири тази суша неистова
и с гръмотевичен облак оплискай ни!

Нека развихри се буря изстрадана,
нека обвее отрадно прохладата!
Дъжд да полее полето изсъхнало!
Да оживее туй семе заглъхнало!”

Чака печалната нивичка там,
литва молбата към божия храм.


Ударения
НИВАТА

Ни́ва ти, ни́вичка, с мъ́ка разра́вяна,
по́сле със съ́лзи поли́вана, да́вена!
Ши́рни тала́зи зашто́ си отхвъ́рлила,
бе́дна, зашто́ не шуми́ш пълнозъ́рнеста?

Ти́хо сред жа́рката у́гар на на́с
ка́зва с тъга́ изтоште́ният кла́с:
„Ра́дост изче́зна – вилне́е безво́дие,
ся́каш в пусти́ня земя́та безпло́дна е!

Па́дна се ля́то жесто́ко – облъ́чва ни
и безпошта́дно е я́ркото слъ́нчице!
Бо́же, смири́ та́зи су́ша неи́стова
и с гръмоте́вичен о́блак опли́скай ни!

Не́ка разви́хри се бу́ря изстра́дана,
не́ка обве́е отра́дно прохла́дата!
Дъ́жд да поле́е поле́то изсъ́хнало!
Да оживе́е туй се́ме заглъ́хнало!”

Ча́ка печа́лната ни́вичка та́м,
ли́тва молба́та към бо́жия хра́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Синегуб
НИВА

Нива ты, нивушка! горюшком взрытая,
Потом, слезами, страдою политая!
Что не шумишь ты широкими волнами,
Что так бедна ты колосьями полными?!

Тихо сухие колосья шумят,
С грустью колосья в ответ говорят:
„Нет здесь веселья – сторонка безводная,
Словно пустыня сухая, бесплодная!

Выпало лето несносное – жаркое,
Жжет беспощадно нас солнышко яркое!
Боже! умирь ты засуху суровую!
Сжалься! пошли ты нам тучу громовую!

Пусть разразится гроза благодатная,
Пусть нас обвеет прохлада отрадная!
Дождичком вспрыснет пусть поле засохшее!
К жизни вновь вызовет семя заглохшее!”

Скорбно печальная нивушка ждет,
Скоро ль мольба ее к небу дойдет.

               1873 г.




---------------
Руският поет Сергей Синегуб (Сергей Силыч/Силович Синегуб) е роден на 1/13 декември 1851 г. в имение в Екатеринославска губерния. След гимназия учи няколко години в Петербургския технологичен институт. Член е на революционния кръг на чайковците (1872 г.), организира работнически сдружения в Санкт Петербург. През 1873 г. е осъден на 9 години каторга по т.нар. Процес на 193-мата. Най-известни сред поемите му са „Илья Муромец”, „Степан Разин” и „Атаман Сидорка”. Автор е на стихосбирката „Стихотворения. 1905 год.” (1906 г.) и на мемоарната книга „Записки чайковца” (1906 г.). Умира на 20 октомври/2 ноември 1907 г. в гр. Томск. Негови стихове са включени в сборници и антологии като „Из-за решетки. Сборник стихотворений русских заключенников по политическим причинам в период 1873-1877 гг.” (1877 г.) и „Вольная русская поэзия второй половины XIX в.” (1959 г.).