от Владимир Виденов - БРЯГ

Брегът съм аз и сто вълни
в минутата до мен достигат.
шегуват се без свян, дори
една успя да ми намигне.

Със пяна - втора ме дари,
със пръски - трета ме докосна...
А следващата – призори
по мене се разходи боса.

За първи път бях бряг щастлив –
след толкова вълни случайни
с една вълна се чувствах жив -
и имахме си наша тайна.

Усетил топлите пети
до пясъчните си колене,
си мислех вече, че почти
останала е тя при мене.

Но втурна се вълната пак
обратно в морското си лоно.
А аз съм бряг – и няма как
да хукна и да я догоня.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я берег моря и сто волн
Меня в минуту достигают
Творят шутливый произвол
Одна кокетливо мигает.

Другая пену дарит мне
А третья брызгами коснулась
За ней босая на заре
Промчалась и не оглянулась.

Я был счастливым в первый раз
И среди стольких волн случайных
С одной волной не на показ
Мир отношений наших тайных.

Познали теплые пути
Мои песочные колени
И лучше их ей не найти
Я был практически уверен.

Но возвращается опять
Волна в своё морское лоно
Но берег я, что вопиять
И не отправиться в погоню.