Максим Горький Высказывания, цитаты и афоризмы

„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Алексей Максимович Пешков/  Максим Горький (1868-1936 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

* * *
Чети книги, обаче помни – книгата си е книга, но подбутвай своя мозък!

* * *
Предразсъдъците са отломки от стари истини.

* * *
Роденият да пълзи, не може да лети!

* * *
Сам, дори той да е велик, все пак е малък.

* * *
Висотата на културата се определя от отношението към жената.

* * *
Хората се объркват сред масата от излишни думи.

* * *
Да се караш не означава да не обичаш.

* * *
Имай макар и мъничък ум, но свой.

* * *
Подлеците са най-строгите съдии.

* * *
Мисленето с афоризми е характерно за народа.

* * *
Животът е нареден тъй дяволски изкусно, че ако не умееш да ненавиждаш, е невъзможно да обичаш искрено.

* * *
Историята на човешкия труд и човешкото творчество е много по-интересна и по-значителна от историята на човека – човекът умира, без да живее и сто години, а делото му живее векове.

* * *
Умът е скъпоценен камък, който свети по-красиво в рамката на скромността.

* * *
Смисъла на живота виждам в творчеството, а творчеството е независимо и безгранично!

* * *
Атеистичното ни време, присмивайки се над библейската легенда, смята, че Бог – това е псевдоним на човешката глупост.

* * *
Когато природата е лишила човека от способността да ходи на четири крака, му е дала за патерица идеала. И оттогава той несъзнателно се стреми към по-доброто – все по-високо!

* * *
Доброто винаги запалва желание за по-добро.

* * *
Човекът е вселена, нека живее навеки той, носещият в себе си целия свят.

* * *
Аз зная, че войната е пълно зверство и че на война хора, които в нищо не са виновни един пред друг, се унищожават един друг, защото насилствено са поставени в състояние на самоотбрана.

* * *
Никога не подхождай към човек, мислейки, че в него има повече лошо, отколкото добро.

* * *
Страшно добре е да си роден със слънце в кръвта!

* * *
Щастието започва от ненавистта към нещастието, от физиологичната гнусливост към всичко, което разваля, осакатява човека, от вътрешното органично отблъскване от всичко, което хленчи, стене, въздиша.

* * *
Ако врагът не се предава, унищожават го.

* * *
Добротата е най-висшето от всички блага.

* * *
В живота винаги има място за подвизи.

* * *
Решаваща роля в работата невинаги играе материалът, но винаги майсторът.

* * *
Да се приласкае човек – никога не е вредно.

* * *
Истината е необходима на човека така, както на слепия е необходим трезвен водач.

* * *
Каквото и да прави човек в Русия, все едно, горко му.

* * *
Талантът е като породист кон, трябва да се научим да го управляваме, а ако дърпаме поводите на всички страни, конят ще се превърне в кранта.

* * *
Без да се познава миналото, е невъзможно да се разбере истинският смисъл на настоящето и целта на бъдещето.

* * *
От любовта към жената се е родило всичко прекрасно на земята.

* * *
Когато на човека му е неудобно на един хълбок, той се обръща на другия, а когато му е неудобно да живее – само се оплаква. А ти направи усилие: обърни се!

* * *
Истинската любов удря сърцето като мълния и е няма като мълния.

* * *
Жената понякога може да се влюби в своя мъж.

* * *
Дяволите в ада мъчително завиждат на хората, наблюдавайки йезуитската ловкост, с която хората умеят да хулят един друг.

* * *
Дотогава, докато не се научим да се любуваме на човека като на най-красивото и чудесно явление на нашата планета, дотогава няма да се освободим от мерзостта и лъжата на нашия живот.

* * *
Има само две форми на живот: гниене и горене. Страхливите и алчните избират първата, смелите и щедрите – втората.

* * *
Ако непрекъснато на човек се говори, че е „свиня”, то той действително в края на краищата ще загрухти.

* * *
Обичайте книгага, тя улеснява живота ви, приятелски помага да се ориентирате в шарената и бурна бъркотия от мисли, чувства и събития, тя ви научава да уважавате човека и самите себе си, тя окриля ума и сърцето ви с чувството на любов към света, към човечеството.

* * *
Нарастването на човешките потребности няма граници. Човек никога няма да бъде доволен, никога – и това е неговото най-добро качество.

* * *
Но онова, което жената иска, даже самият Бог не знае.

* * *
Смисълът на живота е в красотата и силата на стремежа към целите, всеки момент от битието трябва да има своя висока цел.

* * *
Трябва да се четат и уважават само тези книги, които учат да се разбира смисъла на живота, да разбират желанията на хората и истинските мотиви на постъпките им.

* * *
Малкият човек, когато иска да работи, е непобедима сила.

* * *
Паметта, този бич на нещастните, оживява дори камъните на миналото и даже в отровата, изпита някога, влива капки мед.

* * *
От човека остават само неговите дела.

* * *
Няма хора чисто белички или съвършено чернички; всички хора са шарени.

* * *
Има любов, която пречи на човека да живее.

* * *
С каретата на миналото никъде няма да идеш.

* * *
Винаги съм презирал хората, които твърде много се грижат да бъдат сити.

* * *
Учете се от всички, не подражавайте на никого.

* * *
Без да умееш да държиш в ръка брадва – няма да отсечеш дърво, а без да знаеш добре езика – красиво и разбрано за всички – няма да напишеш нищо.

* * *
Смисълът на живота е в усъвършенстването на човека.

* * *
Личният егоизъм е роден баща на подлостта.

* * *
Талантът – това е вяра в себе си, в своята сила.

* * *
На деня трябва да се гледа като на мъничък живот.

* * *
Добрият смях е верен признак за духовно здраве.

* * *
Книгата е явление в живота, както човека, тя също е жив, говорещ факт и е по-малко „вещ” от всички останали вещи, създадени и създавани от човека.

* * *
Най-дейният съюзник на болестта е отчаянието на болния.

* * *
Как може да не се вярва на човек? Даже ако виждаш, че той лъже, вярвай му, т.е. слушай и се опитай да разбереш защо той лъже?

* * *
Литературата е дълбоко отговорно дело и не изисква кокетиране с талантите.

* * *
Загива онзи, който трябва да загине, чията гибел съжалението не предотвратява. Ако някой не може да живее за живота, не трябва, не си струва да се съжалява за неговата смърт.

* * *
Езикът – това е оръжието на литератора, както пушката – на войника. Колкото по-добро е оръжието – толкова по-силен е воинът.

* * *
Да се доказва на човека необходимостта от знание – това е все едно да го убеждаваш в полезността на зрението.

* * *
Хора, които разбираш веднага, са хора напълно безинтересни. Човек трябва да съдържа в себе си, по възможност, всичко, плюс още нещо.

* * *
Да прославим жената-майка, чиято любов не познава прегради, от чиято гръд е закърмен целият свят!

* * *
Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за душата на човека.

* * *
Всичко на този свят е относително и в него няма такова положение за човека, по-лошо от което нищо не може да бъде.

* * *
Аз някак особено обичам слънцето, харесва ми самото му име, сладките звуци на името, звънът, скрит в тях.

* * *
Във всеки човек е скрита мъдрата сила на строител и трябва да й се даде свобода да се развива и разцъфтява.

* * *
Любовта – това е желанието да живееш.

* * *
Учителят, ако е честен, трябва винаги да бъде внимателен ученик.

* * *
Времето е враг на хората, обичащи спокойния живот.

* * *
Скърбите са мъчителни за сърцето и често няма с какво да му се помогне – тогава ние успешно лекуваме болката на сърцето със забавна шега.

* * *
Трудът на учения е достояние на цялото човечество, а науката е областта на най-голямата безкористност.

* * *
Безумството на храбрите – това е мъдростта на живота!

* * *
Без любов човек не може да живее – затова му е и дадена душа, за да може да обича.

* * *
Разум, който не е организиран от идеи, още не е силата, която влиза в живота творчески.

* * *
И не мисли за това какво питат, а защо? Досетиш ли се – защо, тогава ще разбереш и как трябва да отговориш.

* * *
Трябва да живееш винаги влюбен в нещо недостъпно за теб. Човек става по-висок от това, че посяга нагоре.

* * *
Всяка работа е трудна, докато не я заобичаш, а след това тя вълнува и става по-лека.

* * *
За да се има право да се критикува, трябва да се вярва в някаква истина.

* * *
Животът винаги ще бъде достатъчно лош, та желанието за по-добро да не угасва в човека.

* * *
Талантът се развива от чувството на любов към работата, дори е възможно талантът по своята същност да е и любов към работата в процеса на работа.

* * *
Стремеж напред – това е целта на живота. Нека целият живот бъде стремеж и тогава в него ще има прекрасни часове.

* * *
Най-доброто наслаждение, най-голямата радост от живота е да се чувстваш нужен и близък на хората.

* * *
Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!

* * *
Да славим поетите, които имат един бог – красиво казаното, безстрашно слово на истината.

* * *
Без съвест и с голям ум няма да преживееш.

* * *
Животът върви: който не успява да върви след него, остава самотен.

* * *
Да помниш – това е все едно да разбираш, а колкото повече разбираш, толкова повече виждаш доброто.

* * *
Децата – това са нашите утрешни съдии.

* * *
Самолюбието е най-лошият вид зависимост.

* * *
За всичко, което човек взема, той плаща със себе си.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Максим Горький
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ

* * *
Книги читай, однако помни – книга книгой, а своим мозгом двигай!

* * *
Предрассудки – обломки старых истин.

* * *
Рожденный ползать – летать не может!

* * *
Один, если он и велик, все-таки мал.

* * *
Высота культуры определяется отношением к женщине.

* * *
Люди запутываются в массе лишних слов.

* * *
Ссориться – не значит не любить.

* * *
Ум имей хоть маленький, да свой.

* * *
Подлецы – самые строгие судьи.

* * *
Мышление афоризмами характерно для народа.

* * *
Жизнь устроена так дьявольски искусно, что, не умея ненавидеть, невозможно искренне любить.

* * *
История человеческого труда и творчества гораздо интереснее и значительнее истории человека, – человек умирает, не прожив и сотни лет, а дело его живет века.

* * *
Ум есть драгоценный камень, который более красиво играет в оправе скромности.

* * *
Смысл жизни вижу в творчестве, а творчество самодовлеет и безгранично!

* * *
Атеистическое наше время, усмехаясь над библейской легендой, считает, что Бог – это псевдоним человеческой глупости.

* * *
Когда природа лишила человека его способности ходить на четвереньках, она дала ему в виде посоха – идеал. И с той поры он бессознательно стремится к лучшему – все выше!

* * *
Хорошее всегда зажигает желание лучшего.

* * *
Человек есть вселенная, и да здравствует вовеки он, носящий в себе весь мир.

* * *
Я знаю, что война – сплошное зверство и что на войне люди, ни в чем не повинные друг перед другом, истребляют друг друга, будучи насильно поставлены в состояние самообороны.

* * *
Никогда не подходи к человеку, думая, что в нем больше дурного, чем хорошего.

* * *
Страшно хорошо – быть рожденным с солнцем в крови!

* * *
Счастье начинается с ненависти к несчастью, с физиологической брезгливости ко всему, что искажает, уродует человека, с внутреннего органического отталкивания от всего, что ноет, стонет, вздыхает.

* * *
Если враг не сдаётся, его уничтожают.

* * *
Доброта – она превыше всех благ.

* * *
В жизни всегда есть место подвигам.

* * *
Решающую роль в работе играет не всегда материал, но всегда мастер.

* * *
Человека приласкать – никогда не вредно.

* * *
Истина необходима человеку так же, как слепому трезвый поводырь.

* * *
Что человек на Руси ни делает, все равно его жалко.

* * *
Талант – как породистый конь, необходимо научиться управлять им, а если дергать повода во все стороны, конь превратится в клячу.

* * *
Не зная прошлого, невозможно понять подлинный смысл настоящего и цели будущего.

* * *
От любви к женщине родилось все прекрасное на земле.

* * *
Когда человеку лежать на одном боку неудобно – он перевертывается на другой, а когда ему жить неудобно – он только жалуется. А ты сделай усилие: перевернись!

* * *
Истинная любовь бьет сердце, как молния, и нема, как молния.

* * *
Женщина иногда может в своего мужа влюбиться.

* * *
Черти в аду мучительно завидуют, наблюдая иезуитскую ловкость, с которой люди умеют порочить друг друга.

* * *
До той поры, пока мы не научимся любоваться человеком, как самым красивым и чудесным явлением на нашей планете, до той поры мы не освободимся от мерзости и лжи нашей жизни.

* * *
Есть только две формы жизни: гниение и горение. Трусливые и жадные изберут первую, мужественные и щедрые – вторую.

* * *
Если все время человеку говорить, что он „свинья”, то он действительно в конце концов захрюкает.

* * *
Любите книгу, она облегчает вам жизнь, дружески поможет разобраться в пестрой и бурной путанице мыслей, чувств, событий, она научит вас уважать человека и самих себя, она окрыляет ум и сердце чувством любви к миру, к человечеству.

* * *
Росту человеческих потребностей нет предела. Человек никогда не будет доволен, никогда, и это его лучшее качество.

* * *
Но то, чего женщина хочет, – сам Бог не ведает даже!

* * *
Смысл жизни в красоте и силе стремления к целям, и нужно, чтобы каждый момент бытия имел свою высокую цель.

* * *
Нужно читать и уважать только те книги, которые учат понимать смысл жизни, понимать желания людей и истинные мотивы их поступков.

* * *
Маленький человек, когда он хочет работать, непобедимая сила.

* * *
Память, этот бич несчастных, оживляет даже камни прошлого и даже в яд, выпитый некогда, подливает капли меда.

* * *
От человека остаются только одни его дела.

* * *
Нет людей чисто беленьких или совершенно черненьких; люди все пестрые.

* * *
Есть любовь, которая мешает человеку жить.

* * *
В карете прошлого никуда не уедешь.

* * *
Я всегда презирал людей, которые слишком заботятся о том, чтобы быть сытыми.

* * *
Учитесь у всех, не подражайте никому.

* * *
Не умея держать в руке топор – дерева не отешешь, а не зная языка хорошо – красиво и всем понятно – не напишешь.

* * *
В совершенствовании человека – смысл жизни.

* * *
Личный эгоизм – это родный отец подлости.

* * *
Талант – это вера в себя, в свою силу.

* * *
На день надо смотреть как на маленькую жизнь.

* * *
Хороший смех – верный признак духовного здоровья.

* * *
Книга – такое же явление жизни, как человек, она – тоже факт живой, говорящий, и она менее „вещь”, чем все другие вещи, созданные и создаваемые человеком.

* * *
Наиболее деятельным союзником болезни является уныние больного.

* * *
Как можно не верить человеку? Даже если и видишь – врет он, верь ему, то есть слушай и старайся понять, почему он врет?

* * *
Литература – дело глубоко ответственное и не требует кокетства дарованиями.

* * *
Погибает тот, кто должен погибнуть, чью гибель жалость не предотвратит. Кто не может жить для жизни, не нужно, не стоит жалеть о его смерти.

* * *
Язык – это оружие литератора, как ружьё – солдата. Чем лучше оружие – тем сильнее воин.

* * *
Доказывать человеку необходимость знания – это все равно что убеждать его в полезности зрения.

* * *
Люди, которых понимаешь сразу, люди без остатка – неинтересны. Человек должен вмещать в себя, по возможности, все, плюс – еще нечто.

* * *
Восславим женщину – Мать, чья любовь не знает преград, чьей грудью вскормлен весь мир!

* * *
Не будьте равнодушны, ибо равнодушие смертоносно для души человека.

* * *
Все относительно на этом свете, и нет в нем для человека такого положения, хуже которого не могло бы ничего быть.

* * *
Я как-то особенно люблю солнце, мне нравится самое имя его, сладкие звуки имени, звон, скрытый в них.

* * *
В каждом человеке скрыта мудрая сила строителя, и нужно ей дать волю развиться и расцвести.

* * *
Любовь – это желание жить.

* * *
Учитель, если он честен, всегда должен быть внимательным учеником.

* * *
Время – враг людей, которые любят спокойную жизнь.

* * *
Мучительны сердца скорби, и часто помочь ему нечем, – тогда мы забавной шуткой боль сердца успешно лечим.

* * *
Труд ученого – достояние всего человечества, и наука является областью наибольшего бескорыстия.

* * *
Безумство храбрых – вот мудрость жизни!

* * *
Без любви жить человеку невозможно: затем ему и душа дана, чтобы он мог любить.

* * *
Разум, не организованный идеей, – еще не та сила, которая входит в жизнь творчески.

* * *
Да не о том думай, что спросили, а о том – для чего? Догадаешься – для чего, тогда и поймешь, как надо ответить.

* * *
Нужно жить всегда влюбленным во что-нибудь недоступное тебе. Человек становится выше ростом от того, что тянется вверх.

* * *
Всякая работа трудна до времени, пока ее не полюбишь, а потом – она возбуждает и становится легче.

* * *
Чтобы иметь право критиковать – надо верить в какую-то истину.

* * *
Жизнь всегда будет достаточно плоха для того, чтоб желание лучшего не угасало в человеке.

* * *
Талант развивается из чувства любви к делу, возможно даже, что талант – в сущности его – и есть любовь к делу, к процессу работы.

* * *
Стремление вперед – вот цель жизни. Пусть же вся жизнь будет стремлением, и тогда в ней будут высоко прекрасные часы.

* * *
Лучшее наслаждение, самая высокая радость в жизни – чувствовать себя нужным и близким людям.

* * *
Когда труд – удовольствие, жизнь – хороша! Когда труд – обязанность, жизнь – рабство!

* * *
Прославим поэтов, у которых один бог – красиво сказанное, бесстрашное слово правды.

* * *
Без совести и при большом уме не проживешь.

* * *
Жизнь идет: кто не поспевает за ней, тот остается одиноким.

* * *
Помнить – это все равно что понимать, а чем больше понимаешь, тем более видишь хорошего.

* * *
Дети – это завтрашние судьи наши.

* * *
Самолюбие – худший вид зависимости.

* * *
За все, что человек берет, он платит собой.




---------------
Руският писател, драматург и публицист Максим Горки (Алексей Максимович Пешков – Максим Горький) е роден на 16/28 март 1868 г. в гр. Канавино, Нижниновгородска област. От 1902 до 1921 г. оглавява издателствата „Знание”, „Парус” и „Всемирная литература”. След 1922 г. живее в чужбина, през 1932 г. се връща в СССР. В цялото си творчество писателят ратува за свободата и свободния морал на обикновения човек и оказва голямо влияние за формирането на идейно-естетическите принципи на съветската литература и социалистическия реализъм. Автор е на романите „Фома Гордеев” (1899 г.), „Трое” (1901 г.), „Мать” (1906 г.), „Жизнь Матвея Кожемякина” (1911 г.), „Детство” (1913), „В людях” (1916 г.), „Мои университеты” (1922 г.), „Дело Артамоновых” (1925 г.), „Жизнь Клима Самгина” (1936 г.), на повестите „Горемыка Павел” (1894 г.), „Жизнь ненужного человека” (1908 г.), „Исповедь” (1908 г.), „Лето” (1909 г.), „Городок Окуров” (1909 г.), „На краю Земли” (1929 г.), на пиесите „Мещане” (1901 г.), „На дне” (1902 г.), „Дачники” (1904 г.), „Дети солнца” (1905 г.), „Варвары” (1905 г.), „Враги” (1906 г.), „Последние” (1908 г.), „Чудаки” (1910 г.), „Дети” (1910 г.), „Васса Железнова” (1910 г.), „Зыковы” (1913 г.), „Фальшивая монета” (1913 г.), „Старик” (1915 г.), „Сомов и другие” (1930 г.), „Егор Булычов и другие” (1931 г.), „Достигаев и другие” (1932 г.), на десетки книги с разкази и публицистика. От 1928 до 1930 г. излизат негови събрани съчинения в 24 тома. След 1918 г. пет пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 18 юни 1936 г. в гр. Горки, Московска област.