Спиридон Дрожжин Летний вечер в деревне Лятна вече

„ЛЕТНИЙ ВЕЧЕР В ДЕРЕВНЕ”
Спиридон Дмитриевич Дрожжин (1848-1930 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛЯТНА ВЕЧЕР НА СЕЛО
                На А. А. Коринфски

На село, щом вечерната заря заплува,
играе младежта, извива хоровод,
звучи хармоника и песен се дочува,
такава тъжна, сякаш към сърцето брод.
Ала тъгата е с душата селска сродна,
в измъчената гръд тлей нейният живот,
копнежите й оживяват с песен родна.
От ралото разпрегнат, кон сред равнината
пасе в табуна; тихо влизам в моя дом
да си отдъхна през нощта – и със зората
да се събудя, после пак с другаря-кон
по цял ден на полето в труд със сили нови –
бразди в земята ни, със сърп в ръжта разлом,
и возя към хармана снопите готови.
А вечерите тъй са ароматни, ясни,
когато в мелодичен стих слова летят.
О, как езикът им е звучен и прекрасен
и колко много мъки песните таят.


Ударения
ЛЯТНА ВЕЧЕР НА СЕЛО

На се́ло, штом вече́рната заря́ заплу́ва,
игра́е младежта́, изви́ва хорово́д,
звучи́ хармо́ника и пе́сен се дочу́ва,
така́ва тъ́жна, ся́каш към сърце́то бро́д.
Ала́ тъга́та е с душа́та се́лска сро́дна,
в измъ́чената гръ́д тлей не́йният живо́т,
копне́жите й оживя́ват с пе́сен ро́дна.
От ра́лото разпре́гнат, ко́н сред равнина́та
пасе́ в табу́на; ти́хо вли́зам в мо́я до́м
да си отдъ́хна през ноштта́ – и със зора́та
да се събу́дя, по́сле па́к с друга́ря-ко́н
по ця́л ден на поле́то в тру́д със си́ли но́ви –
бразди́ в земя́та ни, със съ́рп в ръжта́ разло́м,
и во́зя към харма́на сно́пите гото́ви.
А ве́черите тъ́й са арома́тни, я́сни,
кога́то в мелоди́чен сти́х слова́ летя́т.
О, ка́к ези́кът им е зву́чен и прекра́сен
и ко́лко мно́го мъ́ки пе́сните тая́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Спиридон Дрожжин
ЛЕТНИЙ ВЕЧЕР В ДЕРЕВНЕ
                А. А. Коринфскому

В деревне, чуть заря вечерняя займется,
Играет молодежь, сплетаясь в хоровод,
Звучит гармоника, и песня раздается
Такая грустная, что за сердце берет.
Но грусть сроднилася с крестьянскою душою,
Она всегда в груди измученной живет
И разгоняется лишь песнею родною.
Отпряжен от сохи, средь поля конь усталый
Пасется в табуне; вхожу я тихо в дом,
Чтоб за ночь отдохнуть и чтоб на зорьке алой
Проснуться и опять с товарищем-конем
На поле целый день трудиться с силой новой,
Взрывая борозды, иль, срезав рожь серпом,
Душистые снопы возить на ток готовый.
А теплый вечер так порой душист и ясен,
Когда разносится народной песни стих.
О, как ее язык и звучен и прекрасен,
Как много слышится в ней мук пережитых.

               1906 г.




---------------
Руският поет Спиридон Дрожин (Спиридон Дмитриевич Дрожжин) е роден на 6/18 декември 1848 г. в с. Низовка, Тверска губерния. Самоук творец, той е един от най-талантливите поетични битоописатели на руското село. Първото си стихотворение публикува в сп. „Грамотей” през 1873 г., след което сътрудничи активно на списания и алманаси като „Родник”, „Дело”, „Слово”, „Семейные вечера”, „Русское богатство”, „Тверской вестник” и др. Член е на Руската академия на науките (през 1903 г. получава пожизнена пенсия), почетен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1905 г.), председател на Конгреса на пролетарските писатели (1919 г.), почетен член на Всерусийския съюз на поетите (1924 г.). Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Стихотворения, 1866-1888” (1889 г.), „Поэзия труда и горя” (1901 г.), „Новые стихотворения” (1904 г.), „Родная деревня” (1905 г.), „Год крестьянина” (1906 г.), „Заветные песни” (1907 г.), „Новые русские песни” (1909 г.), „Баян” (1909 г.), „Песни старого пахаря” (1913 г.), „Песни рабочих” (1920 г.), „Поэт-крестьянин С. Д. Дрожжин Его жизнь и песни” (1923 г.), „Пути-дороги” (1929 г.), „Песни крестьянина” (1929 г.) и др. Умира на 24 декември 1930 г. в родното си село.