Иван Аксаков Смотри, толпа людей нахмурившись стои

„СМОТРИ, ТОЛПА ЛЮДЕЙ НАХМУРИВШИСЬ СТОИТ...”
Иван Сергеевич Аксаков (1823-1886 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВИЖ ЛЮДСКАТА ТЪЛПА С НАМРЪЩЕН ВЗОР И НРАВ

Виж людската тълпа с намръщен взор и нрав:
Какъв печален хор! Какъв народ са здрав!
Какво страдание незнайно е изляла
с душа мечтателна и зряло силно тяло;

хортуват умно, но с глупашки натюрел,
мъдруват за живота, но живот без цел,
и губят времето лениво и безплодно,
с умението да съчувстват благородно!

Нима не ще открият те добро и чест?
Досада тайничка ме завладява днес
и ми се иска, вместо скуката им вяла,
топор в ръцете им да дам, лизгар и рало

и вече никой празноти да не плете,
работнически дързък полк да станат те.


Ударения
ВИЖ ЛЮДСКАТА ТЪЛПА С НАМРЪЩЕН ВЗОР И НРАВ

Виж лю́дската тълпа́ с намръ́штен взо́р и нра́в:
Какъ́в печа́лен хо́р! Какъ́в наро́д са здра́в!
Какво́ страда́ние незна́йно е изля́ла
с душа́ мечта́телна и зря́ло си́лно тя́ло;

хорту́ват у́мно, но с глупа́шки натюре́л,
мъдру́ват за живо́та, но живо́т без це́л,
и гу́бят вре́мето лени́во и безпло́дно,
с уме́нието да съчу́встват благоро́дно!

Нима́ не ште́ откри́ят те добро́ и че́ст?
Доса́да та́йничка ме завладя́ва дне́с
и ми се и́ска, вме́сто ску́ката им вя́ла,
топо́р в ръце́те им да да́м, лизга́р и ра́ло

и ве́че ни́кой празноти́ да не плете́,
рабо́тнически дъ́рзък по́лк да ста́нат те́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Аксаков
СМОТРИ, ТОЛПА ЛЮДЕЙ НАХМУРИВШИСЬ СТОИТ...

Смотри! толпа людей нахмурившись стоит:
Какой печальный взор! какой здоровый вид!
Каким страданием томяся неизвестным,
С душой мечтательной и телом полновесным,

Они речь умную, но праздную ведут;
О жизни мудрствуют, но жизнью не живут
И тратят свой досуг лениво и бесплодно,
Всему сочувствовать умея благородно!

Ужели племя их добра не принесет?
Досада тайная меня подчас берет,
И хочется мне им, взамен досужей скуки,
Дать заступ и соху, топор железный в руки

И, толки прекратя об участи людской,
Работников из них составить полк лихой.

               1846 г.




---------------
Руският поет, публицист и обществен деец славянофил Иван Аксаков (Иван Сергеевич Аксаков) е роден на 26 септември/8 октомври 1823 г. в с. Надеждино, Оренбургска губерния в семейството на писателя Сергей Аксаков. Като редактор на вестниците „Московский сборник“, „Русская беседа“, „Парус“, „Москва“, „День“ и „Русь” почти непрекъснато е под полицейски надзор за проявите си на свободомислие. От 1857 г. е председател на Московския славянски комитет и водещ идеолог на славянофилството. Аксаков е ярък застъпник на българската национална кауза по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Със средства на Московския славянски комитет е закупена голяма част от оръжието, униформите и снаряжението на Българското опълчение. Като яростен критик на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. е изселен от Москва, а в навечерието на свикването на Учредителното събрание е издигната кандидатурата му за български княз. Почетен чуждестранен член е на Българското книжовно дружество към Българската академия на науките (1884 г.). Умира на 27 януари/8 февруари 1886 г. в Москва. След смъртта му съпругата му издава 9 тома с негови стихове, преписки и публицистика. На него са наименувани много български обекти като гр. Аксаково, Варненска област, централни улици в София и във Варна, гимназия „Иван Аксаков“ в Пазарджик и др.