Срещите ни, побрали са всичките сезони,
с дъждовете топли и във косите ни- луни.
Сега пъпли мрак безлюден, ветровете гони.
Сега сама съм аз. С нощта. Сега си сам и ти.
Отпивам глътка от чашата с горчиво вино.
Такъв горчив е днес и животът ми без теб.
Вали в душата. Дъжд вали. Плаче по листата.
Мрак е в мен. Нощ у мен. Сега и в теб е мрак.
Последен миг. Изплакан стон. Ала те чакам.
Знак последен. В сбогом. Пътят разполовен.
Мрак крещи и препълва с олово ми душата.
Сама съм аз. Сега си сам и ти. И ти без мен.
Сами
© Copyright: Йорданка Радева, 2017
Свидетельство о публикации №117072103533
Свидетельство о публикации №117072103533
Рецензии