Автор:Генка Богданова
Душата ми се люшка отмаляла
между мечти и вяра отлетяла.
Ту студ сърцето ми сковава,
ту слънчева надежда го огрява.
Душата ми тревожна скита
и вечно пита, пита, пита...
Нощта не носи ми покой,
измъчих се! Но, Боже мой,
дали пък бих била щастлива,
открила мир сред скука сива?
В безличен, безпроблемен ден,
ще страда, знам, духът ми угнетен,
открил, че сред спокойствието сиво
ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо
Риторично
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117071809789
Свидетельство о публикации №117071809789
Рецензии